Стоичков за битите журналисти, мача със Швеция, синия буркан и какво ли още не! Представяме ви останалата част от интервюто с носителят на "Златната топка". Ако си мислите, че го познавате и няма с какво да ви изненада, значи не сте прочели следващите редове... Ти обичаш ли бъркани яйца? Ха, откога чакам да отвориш дума за вас, журналистите. Кой се е обидил от това, че съм му казал как цял живот ще хапва това национално ястие? Аз пък го обичам даже си го правя сам. Защо нападаш журналистите? Нападам? Някои само ги дразня. Подхвърля им нещо и те хоп-цяла седмица ме нищят. Нямат друго. Хора от гилдията те критикуват, че избираш да говориш само пред определени медии? Имам ли това право? Имам! Аз съм Христо Стоичков, познаваме половината свят. Давал съм интервюта за най-големите медии в света. На 3 септември в Монте Карло пак ще ми дават световна награда, елате да видите пред кого ще говоря. В България на кого отказвам? На измислени журналисти отказвам. На телевизии, в които се обаждат разни там пияници. И питат: "Алу-у-у, в ефир ли съм?" Отговарят им: "Ъ-ъ-ъ да.""И що тогава не се виждам?" пита нашият. Там ли да ходя, да им правя програмите?Защо не отказвам на сериозните медии- на "Труд", на Би Ти Ви, на националнитерадио и телевизия? С вашия шеф Тошо Тошев, с Кеворк Кеворкян например винаги ми е кеф да се видя. Има какво да се науче от тях. Много се обичахме с големия левскар Мичмана, с Коко Ексеров, Николай Галов, за жалост вече ги няма. Но сега ми е приятно да идвам при вас, в студиото на Ники Бареков, на Калин Катев, на Краси Минев, Тодор Кирков. Това са професионалисти, с които си говориш за истински неща. Обидени хора от гилдията казват, че журналистите, с които не се караш, не ти задават неудобни въпроси? Какви са тези неудобни въпроси? Какъв журналист си като не можеш да ги зададеш? Ако медията им е силна, ще ги чуя! Да питат там, да не гледат в паницата на големите. Неудобен въпрос бил това дали съм обвинил играчите, че продали мача с Хърватия. Разнасят го като чанта цяла година. Казвам им: "Не" и... въпросът вече не е неудобен. А ти обвинявал ли си играчите? Глупости. Питах лидерите дали някой от хърватите не се е опитвал да стигне до тях, за да пробие. В отбора можем да си говорим всичко. После Кишишев каза за този разговор пред репортерите, за да спре цирка, но така взе та раздуха всичко. Хърватите го разбраха и пропищяха. И се видя каква е целта на неудобните въпроси. Да се атакува Стоичков. Това е разликата - на големите медии не се налага да измислят разни сензации, да плюят и да обиждат, и затова не ядат там бъркани яйца. Наистина ли ти е кеф като бият журналисти? Кого са били. Само веднъж се изкефих наистина. Казаха ми, че оня дето ме заяждаше за лампата се напил, сбил се и набързо го ошляпали. Имало го на снимка с гипсирана ръка. А кефих се и като гледах тези дето ме критикуват, че съм блъскал микрофони. Видях как те блъскат по-силно и от мен микрофоните, като ги награбиха от "Сигнално жълто". Да, много измислени герои се появиха. Взел един микрофон и вече бил водещ. Какво води, кобила на водопой! Пишат по вестниците как мачът с Тирана ще е тежък, а Станислав Ангелов трябва да играе еди какъв си. А той, мачът в Албания, беше в София, а Ангелов нямаше право да играе заради наказание. Е, от такива ли да ми пука. Дразнеше много хора с този син буркан, признай си го? Помолих Бойко Борисов като главен секретар на времето да ми го даде. Написаха ми документ. Исках да се придвижвам по-бързо за мачовете, защото ме спираха полицаите и трябваше да си говоря с тях. Например от Пловдив до София като се забавя на 3-4 поста и закъснявах. Никога не съм ползвал синия буркан за лични нужди. Не ми трябва лампа, за да ми отварят вратите. Мен навсякъде ме виждат отдалеч. Когато изтече срокът на разрешителното я върнах. Да се успокои народът. Спираше репортери от чартърите на националния, което не беше правилно. Аз съм го изпитвал преди години при един селекционер, и не го приемам. Исках нов ред - да спре гоненето на играчите с микрофони и камерите, които щракат. Да има уважение към всички, да се работи по-спокойно. И тези, които не приемаха новия ред и го критикуваха просто ги отразях. Веднъж събра на брифинг представители само на определени медии. Защо? Имам това право. Исках чрез тях да изпратя послания до феновете преди мач и не ми трябваха лошо настроени хора, които бием казват, че България е спечелила, а като загубим - Стоичков падна! Но като селекционер си длъжен, а според регламента на ФИФА да даваш пресконференции пред всички! Да, длъжен съм в деня преди мача и веднага след мача и го правех. Какво съм виновен, че има медии, които нямат по 100 евро да пътуват за мачовете, или не искат да си плащат за командировка. И после чакат по летището някой сънен футболист да се изцепи нещо и да се раздуха скандал, за да си направят програмата. С това поведение няма как да се хареса на журналистите, осъзнаваш ли го? Много важно, нека ме плюят. Да няма да се явявам на избори, че да ми трябват гласове. Чувал ли си оня виц, дето на един му казали: "Ще те оплюем във вестника!" А той казал: "Много важно, аз няма да го прочета." И аз съм сега така. Гледам си тука океана и си работя. Цял живот се борих, за да мога да казвам това, което искам и го правя. Не ме е страх. Манипулира ли класацията "Футболист на годината" - да изберат Мартин Петров, вместо Димитър Бербатов? Когато са я правили тази анкета, се оказа, че съм бил в Америка. Аз съм си луд, ама не чак толкова, че да скарам двамата си най-силни футболисти. Мартин вкарал на Румъния и Холандия, а Митко какво - де не е играл със съперника? Защо да го правя? Защо да се самозапалвам. А и мен анкети, където има само живи хора не ме занимават. Видяхте ли "Най-великите българи?" Първите 20 - все покойници, и само аз сред тях. Ужас! Как да се чувствам там. На времето направиха пак една такава анкета за футболист № 1 на която ни се смя целия свят, само и само да се удари Стоичков! Е, удариха ме. На 3 септември в Монте Карло ще взема награда, която са получавали Марадона, Платини, Пушкаш, Еузебио... Нея поне ще трябва да си я взема, няма да искат да я връщам на България като другите награди. Има един въпрос, който ми е голяма мъка да ти го задам. Знаеш какво съм преживял като журналист с вас, четвъртите в света... Тебе те броим към отбора - давай. За Димитър Пенев става дума. Много ми е неприятно за това, което става между вас. Защо се обяви срещу Пената? Не съм против него. Напротив винаги съм му помагал. Още през 1994 г., тогавашните шефове на футбола Данов, Александров и адвокатът Радичев му подписаха пътния лист. Но докато обявят решението официално, лидерите в отбора се организирахме и се застъпихме за него. Боби Михайлов като капитан постави от наше име ултиматум - не тръгваме без него. Беше честно и за доброто на футбола. По-късно, след европейското през 1996 г., Батето го изгони със заповед написана върху салфетка. Защитих го публично и дори бойкотирах националния отбор заради тази неправда. Сега Батето признава, че неправилно го е сменил. Значи Стоичков е бил прав, а можех да си трая и да се скрия като другите. И тогава пак ме оплюха в България, но не съжалявам. Честен съм пред себе си. Но той ти даде път в ЦСКА. Да, но и аз бях добър. Така поне смятам, а не защото съм с връзки. В ЦСКА ме взе Манол Манолов-Симулията. И играех още преди Димитър Пенев да стане старши-треньор. Но ще ви разкрия - и там съм му помагал. Още през 1987 г. искаха да го сменят, но аз и Лъчо Танев като капитан стигнахме до Добри Джуров, за да го оставим. Така че с него сме си помагали взаимно. Само до момента в който станах национален селекционер. Оттогава той само ме критикуваше и казваше, че националния не е Барса. И нито един път не дойде да помогне, да каже: "Ей, Ицо, това и това трябва да се направи, за да се решат проблемите." А знаете, че в началото имахме най-много проблеми в защитата. Не знам какво ще каже - не съм го викал. А трябва ли? И той на времето не ме е викал да помагам, но сам съм се сещал и съм го правил. Как например ми се обаждаха Пламен Марков, Мъри Стоилов, Боре Ангелов и др., за да коментираме ситуацията около отбора, а той не се сети нито веднъж. Това е положението. Аз уважението си към него съм го показал когато и където трябва. На последния ми мач в националния отбор беше до Кройф, и то не защото са играли един срещу друг някога. Поставих го пред треньорите, които са ме учили във футбола - Огнян Атанасов, Сава Савов и пред всички с които съм работил през годините. Въпросът е какво той отговори на младия треньор Стоичков. През цялото време докато бях селекционер ми говореха, че не помага, защото иска той да вземе поста. Казвах си: "Баста! Българска работа! Интриги!" Не съм го мислил и за момент, че може да е така, но фактите сега говорят друго. Затова съм ядосан и си ги казвам нещата. Знам последиците и през 1996 година ги знаех. Твоята оценка - провали ли се като селекционер на националния? Аз не успях в националния отбор. Това е точното. Направих грешки, признавам го. Имах и някои добри периоди. В крайна сметка не успях и си тръгнах. Провал за мен е, ако си взел голям отбор и си загубил квалификациите. А ние бяхме трета урна в жребия за световните квалификации и накрая се класирахме точно трети в групата. Не успях, това е, няма да съм нито първият, нито последният. Преговаря ли със "Селта" още докато беше селекционер на България? Не, още в края на миналата година ме потърсиха както от "Селта", така и от "Бе тис". Отклоних офертите им, защото имах ангажимент към националния. "Бе тис" назначи тогава Луис Фернандес, а "Селта" изчака. И през април, след като видяха, че е станала издънка с Албания, веднага се обадиха и аз приех.. След ремито с албанците в София избяга ли от България? Рано сутринта отлетях за Вашингтон. Беше планирано преди месец. Имах среща с адвокатите и застрахователите за случая с момчето, което контузих при сблъсък на един мач в Щатите. Там спокойно прецених всичко и реших да се оттегля. Прекратихме договора с БФС по взаимно съгласие. Имаше недоволни от тази развръзка? Да, мнозина искаха да ме видят смачкан, изгонен, да ме тъпчат. Затова първо викаха: "Ходи си!", а после питаха "Защо си отиде, защо избяга?" Не им беше пълно щастието, както винаги. Така беше и със Стилян Петров. Първо защо съм го изгонил? После защо съм го върнал. Изобщо - объркани хора, объркана държава. Как точно използва националния отбор. Трябваха ти три години, за да работиш в Испания ли? Първо бях 2 години и 9 месеца в националния, сметката за Испания нещо не излиза ли. Използвах го за едно начало, което смятах, че ще е силно. Предложиха ми. Никой в България не искаше поста. Консултирах се с Йохан Кройф и той ми каза: "Скачай в дълбоката вода". На никого не съм изял хляба, рискувах и не успях. Дадоха ми този шанс, а аз смятах, че съм го заслужил след 12 години принос като играч в националния, включително и финансов. Аз доведох "Пума" за спонсор и вече десетина години БФС взема милиони. Подписаха първо с мен, и аз после ги доведох в националния. Тогава се говореше, че си се върнал в националния заради бонус от 1 милион долара по контракта ти с "Пума". Тъпотии. Кой ще ми сложи такава клауза. Кой можеше тогава да си представи България без Стоичков. В началото всичко в националния беше о кей - успешен старт в квалификациите, 9 мача без загуба, осем месеца спокойствие... Повярвах си, помислих че е лесно. Тогава къде бяха днешните ми критици. Да кажат - тоя не става за националния! Тогава след началото журналистите ме поставиха под № 2 в анкетата за треньор на годината. Но така ми е било писано за националния. Всичко е било обречено. Разбрах го на мача с Албания. Някои още от 50-ата минута започнаха да ме обиждат най-гадно пред децата ми, вместо да помагат да ги пречупим албанците. И защо? Да изгонят Стоичков, да го пратят на море в Испания. И с рекламите по цяла София през зимата на 2004 г. дразнеше мнозина. Е, това е заради парите. Много хора живеят бедно и си викат: "Тоя има и пак лапа!" Не се сърдя, у нас е така, свикнал съм. Ама най-много виеха тези, дето един лев не са дали за благотворителност. За болни деца, за сираци, за фондации, ти поне си виждал какво съм правил. И не съм искал да се шуми. Ето и сега, кампанията на "Жилет" пак пращаме таланти да се учат в Барселона. А тези пък, за които няма бройки, но пък са много добри ги поемам аз. Но моята е лесна... А за медиците какво чух. Някои ги грабнали за това, че им дадоха по едно апартаментче на хорицата? Представяш ли си, толкова мъки и накрая се връщаш в България и такива дето са се кичили с лентичките "Не сте сами" им казват реално: "Пак сте сами". Да се върнем на националния, защо преди мача с Швеция се изцепи, че имаш най-добрите футболисти в света? Защото бях в еуфория. А и нали Пламен Марков го критикуваха, че не надъхал отбора срещу Швеция на европейското. Че сме признавали как сме били по-слаби и затова са ни отупали 5:0. Аз опитах друго, но пак не стана. Вярвах, че без Мартин и Илиян можем да ги бием, и сбърках фатално. И после Ленарт Йохансон виновен? Йохансон какво? Казах ли тогава, че е пътник от УЕФА, изгониха ли го? Изгониха го. Което куче ме е заяло, добро не е видяло. И аз му помогнах да си иде. Посрещнах Мишел Платини в София, качих го в джипа и му казах "Като гледам кой ти е шофьорът, няма как да не станеш шеф на УЕФА!". И с румънците имаше закачка. Ти приемаш ли, че си се изказвал просташки по техен адрес? Те цял месец се заканваха как ще ни бият. И ни обиждаха на какви ли не, а аз ще съм любезен. Който е свикнал да го мачкат, да им се усмихва на тъпотиите. Аз имам самочувствие, че съм бил винаги над тях и не ми пука. И там, на мача в Констанца власите се удавиха накрай Дунава. Но както после се разбра, от България, журналисти са давали клюки на румънските медии, за да ме плюят. Но да са живи и здрави, има кой да ги съди. Имаше ли мениджърски намеси в националния? Само болен мозък може да твърди това. На времето казах, че Здравко Здравков не е вече титуляр, и веднага скочиха - мениджърски интереси. Къде е сега Здравков? Сложи край на кариерата си. Критикувах Валери Божинов за някои неща извън терена, и той се цупеше, дано е разбрал, че е било за добро. Но аз с момчетата сериозни проблеми съм нямал, разбрах, че и те го казват в интервютата си. Жалко, че аз не успях в националния, но те имат шансове и очаквам да се класират. Как е сега в "Селта"? Бачкане. Яко. 9 сутрин отивам на базата и 9 вечер си тръгвам. Нямам време за нищо друго. Искам да успея и заради хората тук. Постоянно ме окуражават, вярват ми. Усещаш ли, че в България мнозина искат да се провалиш? Знам го. Затова и в атаките към мен вече намесват и лични неща. Отишли при родителите ми в селото, където са сега. Опънали камери, прожектори, Холивуд на мегдана! И питат дядо Пешо и леля Мара, отказали се били родителите ми от мен? Така ставало то. Това да не е като да си поръчаш пица по телефона? Факт е, че си имаме проблеми, наши си семейни работи. Сърдим се, сдобряваме се, не си говорим... навсякъде го има. Ама нали е за сензацията - са ги изтъпанили там хорицата, да ги ошашавим пред камерите. Много от скандалите ти завършват накрая с помирение - с Кройф, със съдията Урисар Аспирарте, когото настъпи в началото на кариерата си в "Барса"... Семейни приятели сме. С Аспи често се виждаме, гостуваме си, участваме в телевизионни програми и там аз му показвам картони. А Йохан, Йохан е велик. На времето ми каза, че трябва да напусна, защото ще прави нов отбор, аз отказах. Не си говорехме. Запалянковците се разделиха ама играчът в такива случаи има предимство. Вкарва два гола и хоп - трибуните на негова страна. И един ден Йохан ми казва: "Качвай се в колата, отиваме само двамата на обяд." Там ме убеди да взема големите пари от италианците, като ми обеща да ме върне в "Барса" след пет години. Не стана точно така, върнах се след една, а той вече не беше треньор. Сега се чуваме почти всеки ден по телефона, когато се върна в Барселона играем голф и си говорим за живота. Голфът е за белите държави. В България обаче какво да очакваме от теб - да стреляш по журналистите като твоя приятел Диего Марадона? Не, аз пушката я хващам само като съм на лов. И стрелям само по трофеи. А на тези, които целта и върхът в живота им е да наплюят Христо Стоичков, ще им кажа: Закъснели сте да ме смачкате. Можехте да го направите през 1979 г., когато не ме приеха в спортното училище като безперспективен за футбола. През 1985 г., когато без вина ме изключиха от спортното движение, или през 1989 г., когато някои генерали не ме пуснаха в "Барса" и въпросът стигна чак до Тодор Живков. Сега е късно. И ако не успея като треньор в "Селта", ще отида в Мексико, в Япония, в Щатите. Аз сега започвам с треньорството, и света ще обиколя, но ще постигна своето. А враговете ми ще са като окапало дърво, защото няма да могат да изтрият Стоичков от историята на футбола. От световната история. А накрая, като си отидем от този свят, само това има значение. Владимир Памуков, в."Труд"