"7 дни спорт" продължава да връща лентата от най-великия миг в историята на българския футбол - световното в САЩ през 1994-а. Днес, 15 години по-късно, пред вас е тихият труженик от ариергарда Златко Янков. Неизменният №6, който метна онзи пас на Данчо Лечков, за да пробием немската каска и да останем във вечността. И така, 43-годишният дипломиран инженер-химик от Бургас, известен с прозвището Фара, ни огрява със спомените си.

- Г-н Янков, горещото американско лято на 1994 г. ли остава най-щастливото за вас?

- Като изживяване и емоция - да, разбира се, и като връх в спортната ми кариера. Щастливите мигове от американските стадиони споделиха милиони запалянковци в България. После разбрахме каква всенародна радост сме предизвикали с победите. Постигнахме нещо велико, за което ще говорят поколения напред.

- Още ли са ярки спомените оттогава?

- С времето леко поизбледняват, но като ме връщате назад и заговорим за тях, всичко оживява, сякаш е било вчера. Започнахме много зле. Звучният шамар от Нигерия ни поразтърси сериозно, но пък взехме необходимите поуки, за да изиграем впоследствие още 6 мача.

- Ситуацията преди двубоя с Гърция бе твърде деликатна, но след победата 4:0 отборът тръгна устремно нагоре. Бихте ли споделили някои подробности преди, по време и след мача?

- За настроението в тима преди срещата помогнаха наши сънародници в Чикаго. Те съумяха да ни надъхат, получихме като подарък видеокамери. Погледнахме американския мегаполис от 50-ия етаж на един небостъргач, за да повярваме, че може да полетим нависоко. Бившият вратар на Черноморец (Бс) Петър Топчев също ни настрои за битка, а часове преди да излезем на терена. Боби Михайлов непрекъснато говореше на висок глас: "Трябва да бием на всяка цена, трябва да бием на всяка цена...".

- След последния съдийски сигнал вие получихте наградата за най-добър играч на мача "Мастъркард".

- Всички играхме задружно. Показахме, че сме по-стойностният тим от тях. Самочувствието ни нарастваше с всяка минута и логично стигнахме до разгромната и същевременно историческа първа победа за България на Мондиал. Иначе за всеки е хубаво, когато получи признание от специалистите за това, което е свършил на терена.

- На цялото първенство вашите действия бяха ориентирани към Данчо Лечков, предварително заучени и подготвени ли бяха, или въпрос на ситуация?

- Ние, халфовете, освен че вършим черната работа, като мисъл и идея трябва да сме пред противниковата отбрана. Данчо притежаваше това чувство да остане неразгадан за хората пред себе си, вярно е, че на тренировки сме опитвали много неща, но всичко се решава в определената ситуация за части от секундата.

- Както стана и със златния пас за победния гол срещу Германия.

- О, колкото пъти гледам онзи мач, си казвам, че съм действал импулсивно, твърдо и без подготовка, но с максимална точност. Заслугата безспорно е и на Лечков.

- Като виц звучи едно ваше признание за мача с Аржентина. Бихте ли го припомнили?

- Легендата Диего Армандо Марадона вървеше към зенита на своята кариера, но на практика все още бе половин отбор. Преди мача, за да развесели обстановката вероятно, г-н Пенев ми подаде негова снимка и каза: "Златко, погледни го добре, че после може да не се срещнете на терена." Наистина не се видяхме, но заради наложеното наказание на аржентинската звезда. Ние пък победихме и отидохме на осминафинал срещу мексиканците.

- Това бе един мач без ваше участие, но пак с хепиенд за нас.

- Тогава наистина разбрах, че да си на терена, е много по-лесно, отколкото да гледаш отстрани без възможност да помогнеш на колегите си. Аз и Трифон Иванов изтърпявахме наказание за жълти картони и не ни остана друго освен да стискаме палци при изпълнение на дузпите.

- Последните две загуби от Италия и Швеция не успяха да променят оценката за блестящото ви представяне.

- Някои казват, че не биха ни допуснали до финал, но за мен ние прегоряхме срещу адзурите. Аз също имам вина за головете на Роберто Баджо, а срещу Швеция умората натежа много. Може би Пенев трябваше да даде шанс на резервите, но всичко е минало.

- Навремето доста се изписа за атмосферата в отбора, за надмощия на лидери, за деленето на групички, но дали това не бе силата, изпратила България чак до полуфинал?

- Тази тема според мен се преекспонира прекалено и по различен начин. Някои неща отговарят на истината, други - не. Факт е, че хванахме последния влак за Мондиала, дори имаше неразбории в навечерието на световното. Но явно балансирахме по свой начин. Тази разкрепостеност, която дойде заради необявената предварително цел - ни помогна. Вярно, на моменти не липсваха изблици на нервност и напрежение но най-важното е, че успяхме да се съберем като юмрук и заради ярките индивидуалности, които теглиха отбора напред.

- Това ли ще остане най-великият момент във футболната ни история? Дали вашето постижение ще бъде надминато?

- Дано не остане последно, но резултатите не подсказват за нещо подобно. Все пак желая на бъдещото футболно поколение да направи нещо значимо, дори и да не повтори нашето класиране.
 
7 дни спорт