Испанската лига е най-красива и елегантна, но английската – колкото вулгарна, толкова и ярка, има по-голям сексапил. Направо да се нервира човек, но цифрите не лъжат. Миналата седмица бяха оповестени телевизионните договори на английската Висша лига и отново констатирахме, че хората са склонни да плащат много повече за нея, отколкото за испанската лига.

Британските телевизии плащат над 3 пъти повече за правата на Висшата лига, отколкото испанските за тези на Примера дивисион. Още по-тревожна е разликата в цените, които останалият свят е склонен да плати за привилегията да гледа двете първенства. Международните тв права носят на Висшата лига 5 пъти повече пари в сравнение с испанската.

Новината предизвика шок и ступор в испанския футбол. Как е възможно? Та в Испания се играе много по-красиво. „Райо Валекано” сравнен с „Нюкасъл Юнайтед” например е като Шопен в сравнение със „Секс Пистълс”. Испанският продукт е по-фин, но не се продава. Защо?

Обичайната реакция на испанците е да обвинят своите ръководители – на федерациите, на съветите, на министерствата, на кастата. Ако кастата на богатите не беше толкова алчна, корумпирана и некадърна, всички ние щяхме да бъдем много по-щастливи.

Само че нали народите имат точно такива ръководители, каквито заслужават – както в политиката, така и във футбола? Да се оправдаваш с другите е лесно, но ако искаш да намериш решения, трябва да си зададеш честно някои въпроси. В случая с испанския футбол те ни водят до тъжната констатация, че вината е на всички.

Жестоката истина е, че в Англия футболът се възприема далеч по-насериозно. Щом се плаща толкова повече за тв правата на футбола в Англия, то е и защото много повече англичани изживяват футбола като една лудост: почти 13 милиона от тях плащат, за да гледат каналите, които излъчват мачовете. В Испания абонатите са едва 2 милиона души.

Много повече англичани плащат също, за да гледат мачовете по стадионите. „Нюкасъл” играе слабо и е 11-и в класирането, без възможност нито да спечели нещо, нито да загуби нещо, но неговият стадион почти винаги е пълен. Над 50 000 души посещават всеки мач, и то в града от Североизточна Англия, най-тежко пострадалата част от страната от настоящата финансова криза. За сравнение – на полуфинала за Купата на краля миналата сряда между „Барселона” и „Виляреал”, два от най-добре играещите отбори в света, стадионът бе полупразен.

И какво щеше да си помисли един китаец, или един тайландец, или един канадец, гледал „Барса” – „Виляреал” директно по телевизията? Вероятно щеше да се запита „какво изобщо правя аз да гледам това, щом то не интересува дори испанците?” А чужденците, които следят Висшата лига или Купата на Англия, изобщо не си задават този въпрос. Стадионите в Англия не само са пълни, но дори излъчват енергия. Щом международните тв канали плащат толкова много за правата да дават английски футбол, то е, защото осъзнават, че това е най-голямото шоу на земята.

Испания може да има двата най-големи футболни клуба на земята. Но това, изглежда, не допринася много за общото икономическо състояние на испанския футбол. Което ни насочва към спора на деня: дали трябва да се разпределят по-равномерно и без това по-малкото пари от тв права в Примера, или да продължи сегашната несправедлива система да се дават над 30% от общата сума на „Барса” и на „Реал” (Мадрид).

За което също се обвиняват футболните шефове, но... а не е ли вярно, че това е отражение на сантименталната привързаност на повечето испанци към двата големи клуба? Дори може да се твърди, че тези 30% от парите за тях не са достатъчни, при условие че много по-голям е процентът на хората в Испания, които се считат фенове на един от двата отбора.

Което за пореден път отразява относителната липса на сериозно отношение и ангажимент на испанеца спрямо футбола. Да, така е. Испанският футболен елит е също толкова бездарен, колкото и политическият. Но това, че английският футбол е много по-богат от испанския, е най-вече защото англичаните обичат спорта с много повече страст.

Джон Карлин „Ел Паис”

Превод "7 дни спорт"