Лий Джобър (36 г.) е най-лудият футболен фен в Англия, а огромното шкембе и множеството татуировки са негова запазена марка.

Джобър е тъпанджията в агитката на сензационния шампион във Висшата лига Лестър. Запалянко е на Лисиците от малко дете и вече 13-а година задава тона на трибуните в мачовете на отбора.

- Мистър Джобър, мина цяла седмица от празненството за титлата на Лестър. Още ли сте в настроение за празнуване?
- Да, празненствата изобщо няма да спрат. След като станахме шампиони, не спах 36 часа и обикалях града. Но след това се наложи да ида на нормалната си работа.

- Каква е нормалната ви професия?
- Работя в дом за деца в неравностойно положение. За съжаление често ме вземат за охрана, хулиган или събирач на дългове. А истината е, че никога не съм се бил. Но пък за сметка на това са ме арестували при гостувания.

- Как изживяхте миговете след спечелването на титлата?
- Бях на нашия стадион заради една фотосесия. След това питах хората от клуба дали мога да гледам с тях мача Челси - Тотнъм (2:2) по телевизията (б.р., мачът, след който Шпорите изпуснаха и на теория шанса си да настигнат Лестър). След това бях като парализиран и плаках от радост.

- Значи изобщо не сте празнували с отбора, така ли?
- Не, с играчите нямам никакъв контакт. Познаваме се и се поздравяваме, но само толкова. Иначе съм като всеки друг обикновен фен. И си плащам послушно по 490 паунда за абонаментната карта.

- Не получавате ли някаква аванта от клуба?
- Не, нищо, само един тъпан. Този ми е седми, всеки е по-голям от предишния. 

- Как изобщо станахте тъпанджия?
- След като влязохме отново във Висшата лига през 2003 г., почнаха да ме дават по-често по телевизията. И когато нещата тръгнаха на зле, от клуба ме питаха дали е възможно да подгрявам феновете с тъпан.

- Съгласили сте се...
- ... и така се стигна до един ден през февруари 2004 г. на един мач с Улвърхемптън, когато за първи път бях с тъпана. Нямах никаква представа какво точно да правя и просто го млатех. А 32 000 души по трибуните ме гледаха объркани. В един момент обаче нещата потръгнаха. Макар че в края на онзи сезон изпаднахме.

- Какво казват играчите за вашата подкрепа?
- През 2009 г. тъпанът беше счупен и в 3 мача поред не спечелихме. Тогава играчите казаха, че нещо им липсва, когато не чуват тъпана. Това е моят стимул.

- Преди се пускахте почти винаги гол до кръста. Сега сте винаги облечен. Защо?
- В продължение на 15 г. ходех на всеки домакински мач и всяко гостуване по къси панталони и джапанки. При всякакво време. И за това време изпуснах едно единствено гостуване. Но преди 2 г. започнах да се разболявам все по-често. И лекарите ми казаха съвсем ясно, че така не може да продължавам.

- Откога сте фен на Лестър?
- От 1984 г. Баща ми ни изостави рано. Съседът ме заведе на един мач и от тогава във вените ми тече синя кръв!

- Правите впечатление и с множеството татуировки по тялото си. Колко са на брой?
- Трябва да са към 150. Първата татуировка си я направих като 14-годишен, една пантера. Голямата емблема ми я направиха през 2005 г. за 450 паунда. За титлата ми направиха някои корекции за още 630 паунда. Късмет е, че съм ерген и мога да харча парите си за футбол, без да питам. Следващото, което ще си татуирам, е портрет на Клаудио Раниери. Той е нашият герой.

Майкъл Райс, превод: "7 дни спорт"