Жребият за 1/4-финалите в Шампионската лига отреди лидерът във Висшата лига Манчестър Сити да се изправи срещу Ливърпул. Мърсисайдци са най-резултатният отбор в турнира с цели 28 попадения, докато гражданите все още помнят успеха с 5:0 над червените през миналия септември във Висшата лига. Ливърпул обаче взе реванш през януари и удари Сити с 4:3 на „Анфилд“, което е и единствената загуба на възпитаниците на Пеп Гуардиола в първенството този сезон. Историята на британските битки в евротурнирите предполага, че отново ще има фойерверки между два от тимовете, които играят изключително атакуващ футбол. Ето и 8 класически битки между отбори от Острова на Стария континент.

РЕЙНДЖЪРС vs. ЛИЙДС
(1992/93, ШЛ, втори кръг)

През ноември 1992-ра шампионите на Шотландия и Англия – Рейнджърс и Лийдс, бяха изтеглени да се изправят един срещу друг във втория кръг на ребрандираната Шампионска лига. Озаглавен като „Битката за Британия“, това беше горещо очакван сблъсък в 2 мача, коментиран дори в Камарата на общините на Обединеното кралство заради очакваното хулиганство. И на двата стадиона атмосферата е изключително шумна, а играчи и на двата отбора казват, че не са могли да се чуват на терена. На „Айброкс“ шотландецът Гари Макалистър извежда йоркшърския клуб напред в резултата още в първата минута, но след това вратарят на Лийдс Джон Лукич вкарва топката в собствената си мрежа. Последва и попадение на Маккойст, което донесе успеха на шотландците. В реванша Рейнджърс уби Лийдс с два гола на Хейтли и отново Маккойст, а в края на срещата Кантона намали, но бе прекалено късно за нещо повече – тимът от Глазгоу продължи с 4:2 общ резултат и без малко да играе финал в турнира. 

АРСЕНАЛ vs. ЧЕЛСИ
(2003/04, ШЛ, 1/4-финал)

Когато Арсенал, който беше на път да спечели прозвището си Непобедимите през 2004-а, бе изтеглен с новия богат Челси на Клаудио Раниери на 1/4-финалите за Шампионската лига, топчиите бяха абсолютен фаворит. На „Стамфорд Бридж“ Ейдур Гудйонсен даде аванс на сините след грешка на Леман, но след това Робер Пирес изравни и артилеристите имаха страхотен резултат преди реванша на „Хайбъри“. В Северен Лондон Арсенал игра с невероятно темпо, но водеше само с 1:0 след гол на Рейес. Изведнъж обаче топчиите изпуснаха пара, а бившият халф на тима Жилберто оприличи отбора на „боксьор, който е замаян и се бори в заключителните рундове да не падне“. Франк Лампард изравни, а в последните секунди Уейн Бридж вкара победния гол. Синята приливна вълна най-после завладя Арсенал, а оттогава насам нещата не са съвсем същите за топчиите…

УУЛВС vs. ТОТНЪМ
(1972, Купа на УЕФА, финал)

Първият финал в Купата на УЕФА бе в два мача, в които един срещу друг се изправиха два английски отбора от свръхтежка категория – Тотнъм и Уулвърхемптън. На „Молиню“ мачът вървеше към 1:1, когато в заключителните секунди Мартин Чивърс даде победата на шпорите. Това бе определящият момент на този напрегнат и нервен сблъсък. Тотнъм на Бил Никълсън вдигна трофея пред 54 хил. души на „Уайт Харт Лейн“ след 1:1 у дома и изключително драматичен реванш. 

НОТИНГАМ vs. ЛИВЪРПУЛ
(1978/79, КЕШ, първи кръг)

„Ако ударим Ливърпул, хората може би наистина ще започнат да ни приемат насериозно“, извика мениджърът на Нотингам Брайън Клъф. И Форест направи точно това. Шампионите на Англия от 1978-а направиха така, че носителите на КЕШ от същия сезон да изглеждат като абсолютен новак и дебютант. На „Сити Граунд“ Нотингам спечели с 2:0 първия мач, а защитникът на мърсисайдци Фил Томпсън настоя, че Форест ще се пропука на реванша. На друго мнение обаче бе легендарният вратар на Англия Питър Шилтън, който запази суха мрежа. Така след 0:0 Нотингам продължи и в крайна сметка спечели турнира. Клъф се бе доказал!

ДАРБИ К vs. ФИН ХАРПС
(1976/77, Купа на УЕФА, първи кръг)

В навечерието на първия сблъсък с Дарби Каунти на „Бейзбол Граунд“, мениджърът на Фин Харпс леко наперено заяви: „Ще дадем добра представа за себе си и ще покажем ирландския футбол в най-добрата му светлина“. Това бяха благородни чувства, но за негово съжаление всичко беше ужасно. Харпс изоставаше с 0:9 още на полувремето, а в крайна сметка загуби с 0:12 като гост. Кевин Хектор вкара 5, а Чарли Джордж и Лейтън Джеймс записаха хеттрикове. Овните бяха милостиви в реванша и спечелиха само с 4:1 и с общ резултат 16:1 продължиха напред в турнира.

ЛИВЪРПУЛ vs. ЧЕЛСИ
(2004/05, ШЛ, 1/2-финал)

Въпреки че бяха на 33 точки зад Челси и Жозе Мауриньо във Висшата лига, Рафа Бенитес и неговите момчета бяха обсебени от идеята за първи финал за европейска купа от 20 години. След 0:0 на „Стамфорд Бридж“ играчите на Ливърпул стартираха мощно на „Анфилд“, подкрепяни от верните си фенове. В 3-тата минута Луис Гарсия изведе червените напред, въпреки че не стана ясно дали топката е преминала голлинията. Ливърпул успешно удържа крехката си преднина и с този гол фантом постигна своята цел – уреди си финал с Милан. Всички знаем какво се случи на него на 25 май в Истанбул…

СЕЛТИК vs. ЛИЙДС
(1970, КЕШ, 1/2-финал)

„Играл съм често при враждебна атмосфера. Но нищо не може да се сравни с онази нощ на „Хемпдън Парк“, обяснява капитанът на Лийдс Били Бремнер. Той говори за реванша от полуфиналите на КЕШ срещу Селтик през април 1970-а. Детелините печелят като гост с 1:0, но се оказват догонващи в домакинството си, след като именно Бремнер вкарва за йоркшърци. Но ревът на 136 хиляди души вдига Селтик и тимът обръща до 2:1 и след 3:1 общ резултат се класира на финал. „Никога, никога, не съм виждал подобно нещо. 135 хиляди души на стадиона искаха Селтик да победи“, завършва Бремнер. Това е и рекордът за най-посетен мач в евротурнирите.

МАНЧЕСТЪР Ю vs. ЧЕЛСИ
(2008, ШЛ, финал)

Под проливен дъжд в Москва Манчестър Юнайтед и Челси изиграха един от най-епичните финали в Шампионската лига. Роналдо изведе червените дяволи напред в резултата, а Лампард изравни. Имаше куп пропуски и 2 греди за лондончани, но победителят трябваше в крайна сметка да се определи чрез дузпи. Капитанът на Челси Джон Тери пропусна да осигури успеха, след като се подхлъзна при своето изпълнение. Той беше в добра компания – Кристиано също не реализира. Едвин ван дер Сар обаче спаси дузпа на Анелка и по този начин червените дяволи бяха коронясани за трети път като европейски шампиони.

Джон СПЪРЛИНГ, Four Four Two, превод: "Тема Спорт"