Сарафа: И до днес съжалявам, че бих Мейуедър + ВИДЕО

Човекът, който би Флойд Мейуедър за последно, живее срещу едно изгоряло кафене с гигантски банан, нарисуван на задната стена. Зад завоя, сред високата трева, се намира рушаща се сграда, където има стара земеделска техника. Дори и днес, често се чува тракането на конски копита, а раздрънкани каручки минават по пътя към центъра на един от най-бедните градове в страната.

Малко преди обяд човекът, който би Флойд Мейуедър - Серафим Тодоров, стои на бордюра точно на това място. Той седи пред 7-етажен блок, където живее в апартамент с жена си, сина си и бременната си снаха. Те са в скромно жилище на първия етаж. Тодоров говори със сина си Симеон. Гледа как минава един кон. Пуши цигара.

След това влиза вътре, сяда на един стол и подобно на чайник на горещ котлон започва да стига точката на кипене, когато си спомня какво се случи на олимпиадата в Атланта преди 19 г. Тогава 27-годишният Тодоров бие 19-годишния Мейуедър на полуфинала.

Това е последният случай, в който Мейуедър губи на ринга. Няколко месеца по-късно Флой става професионалист и започва кариера, в която нарежда 47 победи от 47 мача и печели стотици милиони долари. На 2 май в Лас Вегас Мейуедър ще излезе срещу Мани Пакиао в дългоочаквания мач, който ще счупи всички рекорди за приходи в историята на бокса.

Сега Тодоров е на 45. Не го натъжава разликата между неговия живот и този на Мейуедър. Тодоров се дразни на обстоятелствата, разнищили живота му. И е любопитно, че вярва, че той и Мейуедър са прецакани от един и същ човек.
От години феновете на бокса, особено американците, спорят и казват, че победата на Тодоров срещу Мейуедър е, меко казано, спорна от гледна точка на съдийството. Тодоров не отрича тази теория.

- Възможно е, абсолютно - казва той. Той се ядосва истински за това, което се случва след мача с Мейуедър в Атланта. Вярва, че е бил прецакан на финала на онази олимпиада и е бил победен нечестно. Той разкрива и какво се е случило след това: скандал с федерацията, провален опит за смяна на държавата, изпусната възможност да отиде в чужбина и нездравословни оферти от българския подземен свят.

Днес, докато Мейуедър се готви за двубой, който ще му донесе 180 млн. долара за една нощ, Тодоров живее с олимпийска пенсия от около 400 евро (435 долара) на месец. Свлечен на стола, Тодоров маха с ръка към изгорялото кафе с банана на него. Цялата тази мъка, казва той, може да бъде проследена обратно до онова, което се случи в Аталанта. Ако това ви звучи странно - помнете, това е боксьорът, който е спечелил - замислете се и за другата странна реалност: човекът, който би Флойд Мейеуедър, се събужда всяка сутрин с желанието да беше паднал.

Мачът между Мейуедър и Тодоров се провежда в петък, два дни преди церемонията по закриването на олимпиадата в Атланта. Играе се в баскетболна зала. Започва с малка размяна на удари. Сега Тодоров гледа запис на мача в YouTube и по устните му се прокрадва тънка усмивка.

- Помнете, че той беше на 19 тогава - казва Тодоров с помощта на преводач. - Опитът ми е много по-голям в този момент. Биех всички руснаци, всички кубинци, някои американци, немци, олимпийски шампиони. Правех ги за смях на ринга. Британци, французи - биех ги всички. Бях много умен. Бях красив и атрактивен боксьор за гледане. На ринга трябва да си художник. Аз бях такъв.

Без хиперболите, оценката на Тодоров е точна: Мейуедър е тийнейджър тогава, шампион на "Златни ръкавици" в САЩ, но човек, който трябва да мине през олимпийски квалификации, за да влезе в отбора на САЩ. Дотогава той е показал малко на международна сцена.

Тодоров в онзи момент е трикратен световен, двукратен европейски шампион, титуляр в силната германска боксова лига и боксьор, който редовно си играе с опонентите си на ринга, като избягва атаките им, прави отклони и изведнъж минава зад тях и ги тупва по рамото, като им казва: "Не, не, тук съм".

Тодоров израства в Пещера. Учи бокс като много малък. Чичо му го учи на бокс, още когато той е на 8. Бързо се превръща във феномен, постоянно движещ се майстор на ринга, чиито основи са безупречни. Играта с крака винаги му е била специалитет. Дори сега, въпреки че не е тренирал от доста години, той бързо влиза в бойна стойка, прави отклони и се движи за кратка демонстрация.

Слабото място на Тодоров е била концентрацията. Той е харесвал жените, харесвал е и ракията, плодов алкохол, популярен в много от балканските страни. Треньорът му Георги Стоименов, който го открива още като ученик и работи с него през цялата му кариера, дава всичко от себе си, за да се опита да го контролира, но му е трудно.

- На състезания другите треньори спаха в собствени стаи. Аз бях в стаята на Серафим - казва Стоименов. Веднъж той заключва боксьора в стаята му, но като се връща, вижда, че той е скочил през прозореца. Къде го намира?
- Няколко етажа по-надолу с женския отбор по лека атлетика - казва Стоименов.

Тодоров не отрича слабостите си. Преди игрите в Атланта казва, че е тренирал само три седмици. И дори в този период си е взимал почивки, за да ходи да пие с приятели. Въпреки това той доминира на олимпиадата, като отнася първите си трима противници с общ резултат 45:18. Казва, че не е изучавал много Мейуедър и е гледал само 1/4-финалния му мач.
- За мен той беше просто поредният боксьор, ако трябва да съм честен. Бях побеждавал и по-силни от него - казва Тодоров.

Но Мейуедър го изненадва в първите два рунда. Тодоров го финтира и му вкарва по един удар, докато Мейуедър прави комбинации. Преди последния рунд българинът пада с 6:7. Но въпреки това е бил уверен.

- Не ме беше страх да тръгна след него - казва той. И в последните три минути следва поредица от удари. С два удара в тялото Тодоров повежда с 8:7, но Мейуедър прави няколко комбинации, които обаче не му носят точки. Точно заради тези неща има съмнения за съдийството. Все пак американецът успява да изравни резултата минута преди края. С кроше в тялото Тодоров повежда отнова, а след това вкарва още един удар в главата за 10:8.

В края държи Мейуедър в клинч, докато дойде финалният гонг. На ринга нито един от боксьорите не знае кой е спечелил, защото точковата система е създадена така, че крайният победител да не се знае, докато не е обявен. По онова време правилата включват петима съдии, които гледат мача и натискат бутон, когато видят удар, заслужаващ точка. Когато трима от петимата съдии натиснат бутона в рамките на секунда, се дава точка за боксьора, хвърлил удара.

Никой не трябва да знае резултата по време на мача, макар че камерите намират ъгли, през които шпионират съдийската маса и резултата, за да може да го покажат на зрителите и да сигнализират треньорите дали техният човек изостава, или води. В тази система има доста проблеми - включително и надеждността за бърза реакция на съдии от различна възраст. Това бе променено след това. Но в Атланта и двамата боксьори казват след мача, че е трябвало да им отсъдят повече точки. Когато решението на съдиите е обявено, реферът на ринга вдига ръката на Мейуедър, но осъзнава грешката си и след това вдига тази на Тодоров.

Поддръжниците на Мейуедър смятат, че Емил Жечев, дългогодишен шеф на съдийските комисии в бокса, е повлиял на съдиите, за да бутне сънародника си Тодоров. Това не е ново обвинение. На олимпиадата в Сеул през 1988 г. корейски и американски боксьори подозират Жечев в същото.

Тодоров е съгласен с теорията, но по своя собствена причина. Той обвинява Жечев за загубата си на финала в Атланта. Смята, че е бил порязан срещу Сомлук Камсинг от Тайланд в мача за златото, който губи с 9:10. Първото подозрение идва преди мача, когато Жечев влиза при него и му казва, че ако иска да спечели, трябва да нокаутира съперника си.

- Никога не го беше правил преди. Никога. Защо ще идва да ми каже това? Този същият тайландец го бих по точки, и то с много на турнир преди олимпиадата. А Жечев знаеше, че аз съм техничен боксьор, не съм Майк Тайсън. Така че това, което направи, беше да ми кажа: "Ще загубиш".

Жечев не бе открит за коментар по това обвинение. Близък до него каза, че той е с влошено здраве и вече не дава интервюта. Но дори и да беше, Тодоров не иска да слуша обяснения или отричане. За него онези моменти са началото на разпада в кариерата му.

След полуфинала Мейуедър не изглежда разочарован, поне външно, а Тодоров не злорадства. Това е типичен олимпийски резултат - спорен, ако не и подозрителен - но след няколко момента на ринга боксьорите са обратно в съблекалнята и трябва да дават допинг проби. Точно тогава Тодоров прави най-голямата грешка в живота си, поне по неговите думи.
Стаята за допинг контрол по неговите спомени се е използвала за много цели. Той сяда на стол отпред, Мейуедър сяда зад него и двамата чакат да дадат пробите си.

Изведнъж се появяват трима мъже в стаята. Тодоров не разбира какво пише на пропуските им, но бързо схваща, че двама от мъжете се занимават с промотиране в професионалния бокс. Третият е преводач. Той сяда до Тодоров и му казва, че те са впечатлени от него и искат да му предложат професионален договор.

- Видяха стила ми, видяха ме на ринга, видяха, че съм бял. Никога няма да има друг бял боксьор като мен и те го знаеха. Искаха да остана.

Условията в договора са му били познати, защото той не за първи път получава предложение за профи бокса. Първото е от австралийски промоутър, след като Тодоров става световен шампион през 1991 г. в Сидни. В Атланта той се усмихва, когато преводачът проверява условията. Голям бонус при подпис. Къща. Кола. Нов живот и големи мачове пред големи тълпи. Другите двама се накланят към него, единият му дава химикал. Но Тодоров бута ръката му.

- Без да се замисля, казах "не". Бързо, просто ей така, казах "не" - казва Тодоров и поглежда надолу. - Знаете ли какво стана след това? Двамата мъже отидоха при Флойд и започнаха да говорят на английски с него.

Тодоров не е толкова глупав, че да си мисли, че двамата са отишли при Мейуедър само защото той е отказал офертата им. Но тази картина гори в спомените му и до днес. Можеше той да е на това място, мисли си той сега. Трябваше да е.
Два дни по-късно Жечев влиза в стаята му преди финала. Ангел Ангелов, треньор на националния тогава, си спомня, че Тодоров е бил бесен след първия рунд и е крещял, че съдиите не отсъждат точките му. Изглеждал е "сякаш е знаел, че не може да направи нищо". И губи.

След загубата той е пиян почти през цялото време в следващите два дни, прекарва ги в постоянен ступор. - Не спрях да пия. Исках да се напия до смърт - казва Тодоров. Чувства се предаден, защото е дал много на българския бокс през годините, но тогава чувства само горчивина. Преди световното през 1997 г. той се среща с представители на турската федерация и приема оферта да се бие за Турция.

Сделката не е толкова добра, колкото тази с американците, но пак си заслужава. Казват му, че ако спечели олимпийска титла, ще получи 1 млн. долара. Единственото, което му трябва, е одобрение от българската федерация.
- Сделката беше готова. И след това получих обаждане, че няма да има сделка. Жечев поиска 300 000 долара от турците в последния момент. Така че нямаше как да отида. Но аз не исках да се бия за България. И така приключи всичко за мен. Свърши.

Тодоров е на 28 тогава. Можеше да отиде на още една олимпиада, на няколко световни. Вместо това се отказва от бокса, участва само в няколко професионални срещи, които му осигуряват бърза печалба.

България минава през икономически трудности след падането на комунизма, а Тодоров се мотае безцелно. Често сменя работата - работи като шофьор, след това в хранителен магазин, във фабрика за наденици. Но така и не се задържа никъде. Съпругата му Албена работи в супермаркет, но също не може да намери постоянна работа. И двамата са безработни сега.

Преди около 15 г. Тодоров се мести тук, в апартамента срещу кафето с банана на стената. Има наркодилъри и шефове в подземния свят, които са му предлагали работа. Можел е да бъде капитан, лидер, казва той. Парите са щели да бъдат добри. Но той е отказал.

- Има много измами тук, много негативни неща. Не ми харесва. Но няма боксова зала, няма тренировки. Тук не говоря много с хората. Не се замесвам в нищо. Нямам нужда от много приятели. Просто се опитвам да си почина.
Това е по-трудно, отколкото изглежда. Дори 19 г. по-късно той съжалява много за отказа си. Албена пък казва, че й се иска да й се беше обадил, когато промоутърите са му предложили договор.

- Това можеше да промени живота ни и този на децата ни - казва тя. А Тодоров не може да крие разочарованието си.
Казва, че ако е бил загубил от Мейуедър, е щял със сигурност да продължи с бокса, за да стигне до финал на олимпийски игри. Нямаше да се чуди дали да остане в Америка, или за предателството срещу Камсинг.

- Вместо това всичко ми се случи и исках да се надявам, че тук нещата ще станат по-добре. Беше глупаво. Прибрах се и намерих ада.

Сам Бордън
"Ню Йорк Таймс"

<iframe width="420" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/yo3Ar538Sf4" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>