Още по темата

 

Gol.bg се включи в инициативата на Българската асоциация на спортните журналисти с председател Найден Тодоров от в-к "24 часа". В нея родните пера разказват за любимия си спортен момент. Редакторът на един от най-големите сайтове у нас – Веселин Коларов, ни запозна с посещението си на стадиона на Селтик, където и до ден днешен боготворят легендата Стилиян Петров.

Запознайте се с незабравимото преживяване:

Мнозина в България свързват Селтик с едно име. Това на Стилиян Петров. Но ако отидете в Глазгоу ще разберете колко уважавана личност е там една от легендите на българския футбол. В следващите редове ще ви запознаем с прекрасна разходка до „Селтик Парк“, където любовта към Стан продължава да витае във въздуха.


В неделната сутрин с приятели си хващаме автобуса от Единбург до Глазгоу. Пътуването продължи повече от час, а типичното време на Острова не ни подмина. Повечето забележителности в най-големият шотландски град са събрани на куп – в центъра, и след като ги видяхме, решихме да потеглим към дома на Селтик.

След почти двучасово ходене, се добрахме до заветната цел. Отвън 60-хилядното съоръжение не изглежда кой знае колко голямо, но отвътре внушителните му размери те завладяват на мига. На метри от главния вход е разположен официалният фен магазин на Селтик, където се купуват билетите за тура. Пристигнахме на стадиона около 14:00 часа и за огромен късмет последната разходка за деня беше насрочена за 14:30 часа.

Пред стадиона попаднахме на мъж, който ни обясни, че трябва да си купим билети от фен магазина, чиято цена е 8 паунда със студентско намаление (иначе са 10). Съвсем случайно му подметнахме, че сме от България, а реакцията му беше: „О, really. That's great!“. Сами можете да се досетите защо – Стилиян Петров. Разговорът с него започна да тече все едно сме първи приятели, а след това дойде време и за дългоочаквания момент.

На влизане на стадиона се минава през тясно коридорче, където има снимки със спечелени от Селтик купи. То води до рецепцията, а след следващата стъпка е музеят на „зелено-белите“. Там разбрахме, че мъжът, с когото разговаряхме пред стадиона, всъщност е водачът на групата. С грейнало лицето той каза пред всички фенове, че има посетители, специално дошли от далечна България.

В музея могат да се видят най-ценните трофеи на Селтик, начело с купата от КЕШ, спечелена през сезон 1966/67. Най-сакралното име обаче е това на ирландския свещеник брат Уолфрид. На 6 ноември 1887 година той формира клуба с идеята да се събират средства за бедните ирландски семейства, които са имигрирали в Шотландия.

Те са били недолюбвани от местното население, тъй като носели със себе си различни болести и мизерия. Уолфрид е предложил клубът да бъде наречен на келтите, но в Шотландия „К“ се чете като С и всички започват да го наричат Селтик. Навсякъде по стадиона са разположени бюстове, картини и снимки на брат Уолфрид, който с благородната си идея успява да даде началото на една нова „религия“ в страната.

Първоначално Селтик не е бил обичан клуб, тъй като местното население го приемал повече за ирландски, а цветовете на екипите му са зелено-бели вертикални райета (легендарните екипи със зелено-бели хоризонтални райета са въведени през 1903) – като знамето на Ирландия. С течение на времето обаче отборът успява да спечели сърцата и да обедини двата народа.

Дългата лекция за историята на клуба внезапно е прекъсната от двама души с костюми. Те буквално връхлетяха в музея и посетителите започнаха да викат и да сочат с пръст един мъж. „Това не е ли Нийл Ленън? Той е!“, подскачаха феновете, докато игралият седем години в Селтик бивш футболист се заливаше от смях. Наистина се оказа, че това е Нийл Ленън, но доста позакръглен. Хората веднага започнаха да се снимат с него, а сценката изглеждаше като предварително уговорена, но това не помрачи доброто настроение на никого.

После лекцията продължи с тъжна история за гибелта на вратаря на Селтик Джон Томпсън. С над 200 мача за отбора, идва ред на злощастното дерби с Рейнджърс на 5 септември 1931 година. Пред близо 80 хиляди зрители свирепите съперници излизат един срещу друг на „Айброкс Парк“. Зловещият момент настъпва в началото на второто полувреме. Играч на домакините удря без да иска Томпсън с коляно в главата. В резултат на това вратарят е със счупен череп, разкъсани артерии и други наранявания.

Веднага е изнесен на носилка, а хората решават, че е получил мозъчно сътресение. Но няколко души веднага разбират за какво става въпрос. „Чу се един пронизителен писък от жена, която гледа мача, заедно с брата на Джон“, казвал е свидетел на трагедията. Един от играчите на Рейнджърс пък е студент по медицина и по-късно заявява, че веднага след удара е знаел за фаталния изход. По-късно същата вечер е извършена неуспешна операция и Томпсън е обявен за починал.

Това шокира много хора, а до ден днешен зад стадиона стои негова надгробна плоча. На нея пише: „Тези в сърцата ни, никога не умират“. Съотборници и приятели описват Томпсън като скромен, непретенциозен и приятен човек, който е бил популярен, където и да отиде. Около 30 хиляди души са присъствали на погребението му, а много от тях са изминали над 55 мили, за да му отдадат почит в последния земен път.

Но да се върнем към приятните моменти от „Селтик парк“, известен още като „Паркхед“. Дойде време и за най-дългоочаквания момент – посещението на терена. Отвътре стадионът е уникален, гледката от трибуните е силно впечатляваща. После ни вкараха в залата за пресконференции, която не е много голяма, но пък е оборудвана с всичко необходимо. По пътя към нея има снимки на легенди на Селтик, сред които се отличава Хенрик Ларсон. Под неговия портрет пише: „Тhe king of the kings“. (б.р. - Кралят на кралете).

Турът завърши с 20-минутно видео, което показва велики мигове от мачове на Селтик през историята на клуба, а в него може да бъде видян и Стилиян Петров, разбира се.

Накрая всеки желаещ получи и подарък – книжка с настоящия състав на Селтик, а ние, българите, бяхме специално изпратени от водача на обиколката.

Веселин Коларов, Gol.bg