Краля на Египет стана могъщ заради клане

Проклятието падна. След повече от четвърт век Египет отново е на световно първенство. Фараоните за последно участваха на Мондиал '90 в Италия, а сега за трети път в своята история ще бъдат на най-големия международен форум. Националният отбор спечели 4 пъти Купата на африканските нации от 1990-а насам (1998, 2006, 2008, 2010), но нито веднъж не се класира на Световно първенство. 

Нуждата от участие на Мондиал 2018 бе толкова голяма, че преди решаващия сблъсък с Конго (2:1) селекционерът на фараоните Ектор Купер се тъпчеше с хапчета. Спасителят бе познат – Мохамед Салах, който е наричан Краля на Египет от всички в страната и от феновете на Ливърпул. Сега на предстоящия турнир гордостта на 96 млн. души зависи именно от него.

Това са шеметни времена за футбола в Египет. Националният отбор записа първото си класиране на Мондиал след близо 30 години, а талисманът Мохамед Салах подлуди света с представянето си с екипа на Ливърпул през този сезон. Той бе избран за Играч на годината във Висшата лига и Футболист номер 1 на Африка. Като допълнение Египет се падна в сравнително благоприятна група. Едва ли някой измежду Уругвай, Русия и Саудитска Арабия може да бъде подценяван, но те са далеч от нивото на суперсилите Германия, Испания, Франция, Аржентина и Бразилия.

Но как се стигна до този триумф и класирането на голям международен форум? Селекционерът Ектор Купер със сигурност е основен фактор, който въпреки смешните си очила е сериозен наставник с впечатляваща визитка. Макар феновете да не харесват прагматичния стил, който аржентинецът налага, той свърши работа. 

Блясъкът на Салах също е ключов фактор. Много неща са написани и казани за Краля на Египет, при това с пълно право. Той нахлу в елита на световния футбол с гръм и трясък през този сезон и спокойно можем да кажем, че е играчът в най-добра форма на планетата. Неговият голям талант е съчетан с невероятна отдаденост към родната страна. Салах знае, че лудостта в Египет е стигнала своята връхна точка и всички разчитат на него, но той приема това предизвикателство. Може би най-добрият пример остава вкараната дузпа в 95-ата минута в решителния сблъсък с Конго (2:1), който класира фараоните на Мондиал 2018. Неговото значение за страната е неизмеримо.

Късметът също изигра своята роля във възраждането на Египет. Този фактор се пренебрегва в повечето анализи, защото е неудобен за мнозина. По-лесно е да се каже, че тактиката, талантът и бойният дух са изиграли своята роля. Но един мач и един гол направиха света различен. Това поколение на Египет със сигурност не е най-доброто в последните 20-30 години. С тази слава може би трябва да се окичи тимът между 2006-а и 2010-а, когато фараоните на три пъти спечелиха Купата на африканските нации. Това беше най-подготвеният отбор на Египет, който можеше да се появи на голямата сцена.

Всичко започна с един мач между клубовете гиганти в Кайро през 2012-а – Ал Ахли и Ал Масри. Напрежението премина в насилие и се превърна в истинско клане. Играчите и треньорите на Ал Ахли бяха замеряни с камъни и снаряди от феновете на противниковия отбор, а техните привърженици бяха налагани с бухалки и ножове. Всичко това доведе до масови убийства на стадиона, а полицията дори отказа да отвори вратите на съоръжението, за да позволи на привържениците на Ал Ахли да избягат. Общо 74 души намериха смъртта, а над 500 бяха ранени. 

Най-голямото бедствие в египетската футболна история доведе до оттеглянето на някои от водещите играчи на Ал Ахли и националния отбор, а сезонът във Висшата лига бе прекратен. Впоследствие Египетската футболна федерация планира контрола между Базел и тима на страната до 23 г., за да се запази нивото на играчите при липса на вътрешен шампионат. Именно в този мач Салах изгря рязко и швейцарците решиха да го привлекат в редиците си. Така започна пътуването на един от най-добрите играчи в света в момента. 

Но не само Салах се отправи към чужбина след смъртта на вътрешното първенство. Експедицията се отличаваше с мащабите си, а Мохамед Елнени (Арсенал), Ахмед Хегази (Уест Бромич) и други сториха същото. Именно това направи разликата – Египет се превърна в отбор за световни първенства, а не само за Купата на африканските нации. Само с футболисти от вътрешния шампионат не става, само погледнете съставите на редовните участници – Гана, Кот д‘Ивоар, Алжир и Нигерия. За разлика отпреди сега всеки египетски играч иска трансфер в чужбина. Вземете например Рамадан Собхи, следващото голямо чудо от африканската страна. Той напусна Ал Ахли на 19 години, за да се присъедини към Стоук Сити. 

Неприятният момент, който се разигра в Порт Саид през 2012-а, оказа положително влияние на националния отбор. Тази тенденция е добра и за бъдещето на фараоните, които отново могат да заемат своето място като Крале на футбола в Африка. Това е привлекателна възможност за обсебена от футбола страна, която се нуждае от някаква надежда. А тя се крепи на плещите на един човек, чието лице украсява стените във всички градове на страната, напомняйки статута му на посланик на Египет в света. Следващата глава от историята на Салах ще бъде написана в Русия това лято. Без значение дали е Краля на Египет, Фараона или Ангела от Нил, няма по-обичан човек от Салах в страната, а това лято той е готов да отвърне със същото… 

Материал на вестник "Тема спорт"