свързани статии

Четвъртото първенство се играе през 1950-та година след 12-годишна пауза заради Втората световна война. Бразилия е единственият реален кандидат за домакинство. Така от 24 юни до 16 юли всички погледи се насочват към Южна Америка.

Интересът на зажаднелите за приятни емоции хора е огромен. Средно 50 хил. зрители посещават всеки мач. Едва световното в САЩ през 1994 бие този рекорд със средна посещаемост 68 991 зрители.

И така, футболният елит на света се събира отново в Южна Америка. Изключително силен отзвук има „падението" на анг­лийския футбол. Англичаните дълги години се смятат за непобедими. Не участвуват в международния спортен жи­вот.

Играят само със своите съседи и ги громят непрекъс­нато. Смятат за несериозно да мерят сили с други. Тук обаче плащат данък на своята мания за величие. Губят от Испания и САЩ с по 0:1.

Италия слиза от сцената. Величията, донесли славата от две световни титли, са вече на трибуните. За пръв и последен път в историята на световното шампионът трябва да се определи без финал.

Уругвай, Бразилия, Швеция и Испания играят всеки срещу всеки във финална група. Събралият най-много точки ще вдигне купата. Съдбата обаче си знае работата и се стига до мач, който да реши титлата.

Домакините нямат никакви проблеми - премазват със 7:1 шведите и с 6:1 испанците. Другият основен кандидат за купата - Уругвай, тръгва трудно и едва се добира до 2:2 с Испания. В следващия мач, с късен гол в 84-ата мин, издрапва до 3:2 над Швеция.

Така преди последния кръг Бразилия има 4 т., Уругвай 3, а другите два отбора са аут. Финалът Уругвай - Бразилия е на 16 юли, като на домакините им трябва и равен, за да триумфират.

Гигантът „Маракана" в Рио де Жанейро, построен спе­циално за шампионата, се пука по шевовете. Никой не знае колко души са имали чудесния шанс да присъствуват на трибуните. Някъде се цитира цифрата 205 000.

Първото полувреме завършва без голове. След почивката Фриаса дава предимство на Бразилия. Малко по-късно Скиафино изравнява. Стадионът е онемял. У едни напира страхът, други се надяват титлата да бъде спечелена и с равен мач.

Единадесет минути преди края Чигия вкарва втори гол за своя отбор. За нищо повече няма време. Хиляди триумфиращи уругвайци се губят в бездната от „разбити души". Уругвай за втори път се домогва до титлата. Рио и Бразилия плачат. Това причи­нява футболът.

БРАЗИЛИЯ — УРУГВАЙ 1:2 (0:0)
16 юли — Рио де Жанейро, 205 000
СЪДИЯ — Ридер (Англия)

БРАЗИЛИЯ: Барбоса, Аугусто, Жувенал, Бауер, Данило, Бигоде, Фриаса, Зизиньо, Адемир, Жаир, Чико
ГОЛМАЙСТОР: Фриаса

УРУГВАЙ: Масполи, М. Гонсалес, Техера, Гамбета, Варела, В. Андраде, Чигия, Перес, Мигес, Скиафино, Моран
ГОЛМАЙСТОРИ: Скиафино и Чигия

КЛАСИРАНЕ: 1. Уругвай, 2.  Бразилия, 3.  Швеция, 4. Испания

Забележка: В статията са използвани материали от книгата "Мистър Футбол 94" на Димитър Попдимитров и Николай Колев