Начинът на промотирането на всяка стока е повече от изкуство и оказва голямо влияние спрямо потребителите. Същото е във футбола. Презентирането на Спас Русев от приятеля му Георги Марков в крайна сметка изигра лоша шега на бизнесмена от Лондон. Това, че е фин, изискан и несметно богат, изобщо не помогна на Русев да оправдае очакванията на привържениците, а и самият той в началото обеща козирка, ново табло и борба до последно за титлата. Както е ясно, нито едно от трите не се случи.

Нещо подобно се случва и с двама от футболистите от така наречената гръмка селекция, която не е точно такава, а е по-скоро мащабна, най-вече по количество. И докато за Габриел Обертан е рано да се хвърлят някакви оценки в пространството, за Жорди Гомес могат да се споделят първи впечатления. Истината е, че испанецът бе като че ли прекалено излъскан, напарфюмиран и напудрен при пристигането си. Ефектът на въздействие към аудиторията изобщо не сработи в негова полза.

Повечето от запалянковците, не само на Левски, като че ли очакваха Гомес да бъде половин отбор и още при появяването си на терена да излъже трима-четирима футболисти на Хайдук в Хърватска и сам да реши мача. Същото се случи и на реванша в София, където с просто око се видя, че халфът не е в добро физическо състояние. А това продължава да бъде така, като тук вече думата ще имат кондиционните треньори в Левски и физиотерапевтите.

Въпреки това обаче Гомес трябваше малко от малко да се откроява. На фона на темпото, което като цяло подхожда на Пешеходна футболна лига, испанецът само със заставане, движение без топка, техника и комбинативност трябваше поне един-два пъти да е предизвикал ръкопляскания от трибуните. Да, отчитаме факта, че до него е Васко Панайотов, че двамата не са си представяли, че един ден ще играят заедно и това е причина за липса на синхрон, но досега Гомес не направи изпълнение, както се казва, с цел рекламен ефект – нещо да я завърти, нещо да шутира изненадващо отдалеч или пък да покаже професионализъм, като поне два пъти на мач да си напълни задника с трева, за да отнеме топката.

Ангажиментите му в дефанзивен план не са на желаното ниво, а пък това изобщо не е за сметка на нещо интересно в офанзивен аспект. Или както се казва – засега Жорди Гомес по-скоро показва поведение на човек, който не знае или не иска да повярва къде е попаднал. Нещо смутен ли е, плах ли е, но не е така, което трябва да бъде. В кариерата си за първи път той е в отбор, който от години няма стил на игра и в който непрекъснато се въртят ненаучени футболисти, а и не е без значение фактът, че престоят му в Левски стартира с треньор с относително ниско ниво и като авторитет, и като потенциал.

Така че всичко в крайна сметка е въпрос на презентация, очаквания и реалности. Някои фенове явно са си мислели, че Жорди Гомес някак си е объркал полетите, случайно се е озовал в София и понеже така и така е свободен агент, е решил да цъка малко в Левски, защото така или иначе на „Герена“ чужденци много не се задържат. 

Желю Станков, "Тема Спорт"