ЦСКА загуби с 0:2 от Левски в предпоследния кръг на шампионските плейофи и така намали значително шансовете си да преследва европейска квота чрез първенството, ако загуби спора за Купата на България срещу Локомотив Пд. Спортният журналист Тодор Шабански направи анализ на видяното, като подчерта, че тимът на Христо Янев е далеч от ниво, с което системно да се противопоставя успешно в най-важните си битки, най-вече срещу Лудогорец и Левски.

“Отборът на Христо Янев показа, че не е готов още за големи мачове. Или поне за поредица от големи мачове. Малко или много последното вечно дерби за сезона бе подчинено на предстоящия финал за Купата. И заради това, че футболисти си изкараха картони, за да почиват преди финала и че на пейката остана най-креативният червен играч Брахими.

ЦСКА нямаше аргументите, които показа отборът на Хулио Веласкес. Финалът за Купата вече е всичко или нищо. Ако до този момент ЦСКА имаше някакъв план “Б” за Европа, този гол на 48 срещу Лудогорец в добавеното време направи така, че отборът от Бистрица вече е почти невъзможно след последния мач да бъде задминат.

Най-важен е въпросът “Защо?”. Защо отново ЦСКА нямаше футболни аргументи, защо отново отстъпваше по всички показатели на Левски. И за всичко това си има причини – отговорът е в детайлите.

Сега поне ЦСКА излезе с по-различен състав от експерименталния в предното дерби. Въпреки това Веласкес обърна баланса в преките спорове с Янев – 2 победи срещу 1 равен и 1 загуба. Честите срещи между Левски и ЦСКА девалвират вечното дерби. Вероятно това е и една от причините заради слабата посещаемост от феновете на червените, а може би е и реакция от подхода към предишния мач с Левски. Не помня толкова ниска посещаемост от страна на армейците в дерби със сините.

Втората загуба срещу Левски сгъстява облаците и мачът за Купата става задължителен, подобно на миналата година. Сега обаче може да няма и бараж.

ЦСКА беше без трима твърди титуляри – Ето’о, наказан за 2 мача, Факундо Родригес, запазен заради 4-те си жълти картона, за да не “изгори” за финала, и Брахими.

Видя се липсата на Брахими, която в защитен план извади наяве проблемите на ЦСКА – какво се случваше в дясната зона. Не говоря само за многото дефицити в играта на Пастор. Този Давид ми се струва много “игрив”, разпилян. И срещу Левски се видя с пълна сила. Защо досега този факт минаваше и заминаваше? Защото имахме Брахими, който беше изключително силен в дефанзивен план, помагаше много на Пастор. Той го покриваше, връщаше се, излизаше, много е мощен и динамичен, сега го нямаше. Отгоре на всичко бе заменен от Перейра – малко страхлив футболист. ЦСКА си страдаше от фланговете при предишните треньори, като почнеш при Томаш, Керкез… Янев е първият, който успя някак да ги запълни, да ги уплътни. Но ми се струва, че тези футболисти, макар да стоят на фланговете, не са типични флангови футболисти, с изключение на Мартино.

Перейра беше отпред, а в този триъгълник, който обича Христо Янев да прави с двамата си по-офанзивни халфове, когато всички са налице, в дясната зона работи Ето’о. И той също покрива, когато излезе напред Пастор, Джеймс става десен защитник. В дербито там беше Петко Панайотов, а в края на мача и Соле. И двамата не можаха да дадат тази сигурност, устойчивост и сила, ако щете, в изявите, която дава Брахими. И затова толкова дълго време се спирам на неучастието днес на Мохамед.

Иначе действително в мача, ако погледнете, и двата гола дойдоха именно по този начин, особено първият, който беше като студен душ още в 11-ата минута. Левски осъществи един много силен начален натиск, едно ужасяващо начало в цялото първо слабо полувреме. То и второто не беше, говоря от гледна точка на ЦСКА.

Закъснял Пастор, който не можа да покрие Переа. Хуан просто със сила, с една крачка, го накара да подскача отстрани. А след това и грешката с Лапухов: Какво да правиш? Има ги тези неща във футбола. В най-важния момент топката мина под него. Но факт е, че ЦСКА губеше притежание, трудно изнасяше топката, разчиташе така да приспи малко играта с пасове между централните защитници и с едни остри дълги подавания в предна позиция. Ако се случи нещо, но то не се случваше, докато Левски изнасяше като по-добре сработен отбор.

И много пъти казвам, този отбор на Христо Янев продължава да е в някакъв суров вид. Да не говорим, че има такива пробойни. Когато говорим за Пастор, задължително трябва да се търси нов десен бек, при това за титуляр. Давид не е човекът, който ще даде на ЦСКА стабилност. Да не говорим, ако се стигне пък до мачове в Европа или изобщо ЦСКА е в борбата за титлата.

ЦСКА често губеше притежание, нямаше тази желана агресия. През второто полувреме малко се вдигна, но това не беше достатъчно и халфовете не се откриваха. За мен този мач беше загубен както от грешките, особено в защита, така и заради действията в центъра на терена.

Жордао се завърна, обаче той не беше достатъчен и много ясно се чувстваше липсата на Ето’о. Центърът на терена беше за Левски. В ЦСКА нямаше кой да изнася, нямаше кой да покрива, дори пасовете към халфовете на Левски не бяха парирани и те много лесно стигаха до изнасяне на топката. Дори при изпълнение на тъчове ЦСКА се бавеше и нямаше на кого да се пусне топката. През първото полувреме имаше 11 срещу 6 тъча в полза на ЦСКА и доста от тях бяха загубени. Да не говорим, че играта се бави, че топката се връща назад, въобще едно нищо, докато Левски много повече извличаше полза от тези странични хвърляния.

Нямаше скорост, всичко ставаше много бавно и дори през второто полувреме си мислех, че ЦСКА ще тръгне ударно, както беше с 48, когато пак губеше с един гол и имаше период, когато може би към 20-25 минути наложи много силен натиск и той доведе до попадение. Сега Левски не допусна това нещо. Янев опита с две офанзивни смени, когато влязоха Питас за сметка на Годой и Соле на мястото на Ебонг.

Когато споменавам Соле, това нещо сигурно го виждат в щаба, но Исак не може да продължава да играе по този начин. Той си играе все едно, че е на плажен футбол или на малки вратички. Разбирам, че е доста трудно да промениш такива футболисти, особено чужденци, които са с корени от Южна Америка, от Африка. Обаче засега няма никаква полза от този трансфер. Има две-три извеждащи подавания за цял сезон, но помислете си колко грешки, колко рискови отигравания допусна, които в съвременния футбол се наказват, и то жестоко.

Накрая се стигна до тези безцелни изсипвания. Не мога да си обясня защо влязоха в 83-тата минута двама типични защитници в лицето на Лапеня и Йорданов. Христо Янев не за първи път го прави това. Въобще този мач трябва да е една голяма обица на ухото на Христо, една голяма удивителна пред него, защото оттук нататък той не може вече да има извинения за подобни двубои.

Да, в момента е такава ситуацията и може би много хора го разбират. Виждам, че мненията за треньора са разделени. В сряда е най-важният му мач и генералните изводи ще се правят от него.

И тук ще кажа, много тежи загубеният мач срещу Септември. Страшно много. Ето сега тези три изгубени точки можеха да позволят на ЦСКА в някои от поредицата тежки мачове да си позволи равен. Не че трябва да играе за равен, но знаете, има мачове, където се стига до хикс и това не е фатално.

Сега съвсем бегло ви давам статистика за това, което показа ЦСКА в дербито. Тимът осъществи 9 атаки вляво, 14 вдясно. По-активен е бил вдясно, но пък оттам дойдоха и повечето проблеми. А иначе докосванията в наказателното поле бяха 12. Имаше 11 центрирания отдясно, 6 отляво. Въздушните двубои – 10 спечелени от Левски, 9 от ЦСКА. Изтъквам, че в предишните вечни дербита армейците губеха страшно много битки на втория етаж. Сега не е така. Непредизвиканите грешки бяха 6-7 от страна на червените, а ударите – 9 за Левски, 6 за ЦСКА. От тези 9 за Левски 4 бяха точни, а ЦСКА имаше само един точен удар в този двубой. И както споменах, сега вече финалът е всичко или нищо. За добро или за лошо.

ЦСКА, надявам се, ще може да разчита в пълна сила, на 100%, на Брахими, защото се видя, че той е незаменим. Това е също препратка към скаутите и всички, отговарящи за селекцията. Обликът на ЦСКА без двама-трима от основните играчи е съвсем друг. Не е приятно за червената общност, че отборът на Левски е доста по-изграден, по-шлифован, по-сработен. При ЦСКА засега това го няма. Да, вярно е, че Христо Янев работи 10 месеца по-малко от Веласкес в своя тим, но вече е време някои елементи от играта да започнем да ги виждаме”, заяви Тодор Шабански в своя YouTube подкаст “Добавено време”.