Младите ни национали се представят много зле, школите на отборите не произвеждат таланти и може би има малки проблясъци като Алекс Тонев, Спас Делев, Исмаил Иса и вратарят на Твенте - Ники Михайлов, но пък синът на легендарния ни вратар Боби Михайлов от около 19-20 годишен замина за чужбина и тренира в клубове като Ливърпул и Твенте. В Твенте той измести Сандер Божкер от титулярния състав, но като цяло изглежда, че бъдещите поколения стават все по-слаби, а играчите сега се трансферират само в Турция и Русия като повечето от тях играят в аутсайдерите на първенствата.

Просто не виждам накъде ще върви бъдещето ни от настоящето поколение. Големи футболисти има - Митко Бербатов в Манчестър Юнайтед, Валери Божинов в Парма, Стилиян Петров в Астън Вила, Мартин Петров в Болтън, Димитър Иванков в Бурса - турски отбор, но шампион на страната си. Иванков бе една от ключовите фигури за триумфа на Бурсаспор. Валери Домовчийски пък е в Херта, но нападателят не играе много често.

Сегашните трансфери на български играчи в големи първенства - Англия, Италия, Испания, Холандия, Франция, Германия и прочие зациклиха. Единствения скорошен трансфер е на Станислав Манолев в ПСВ преди година, за който Литекс (Ловеч) получиха 3,1 млн. евро.

Големите надежди на България преди 1-2 години като Ники Димитров, Иван Иванов, Иван Стоянов, Тодор Тимонов и други ритат съответно за Касъмпаша, Аланя Владикавказ и Анжи Махачкала. Питам се, какви са тези отбори, нима най-големите ни таланти трябва да ритат за някакви турски и руски средняци? Нима това е нивото на футбола ни след незабравимото лято 94'?

Наистина това са отчайващи факти, но да се надяваме, че футболът ни може да се промени към по-добро в следващите години. Засега обаче си оставаме само с надеждата.