В последните години отборът на Арсенал изпитва затруднения при печеленето на трофеи, но в никакъв случай не можем да кажем, че е в криза.

Отборът играе страхотно, но просто не му достига нещо. Но тази година наблюдаваме това, което очаквах от години насам - Венгер изгради отбор, който може реално да се надява да спечели всеки трофей, за който се бори.

Някои ще попитат: „Защо ли ?”. И отговорът е прост - Венгер най-накрая започна доколкото може да аклиматизира стила на игра, който налага, с футболната реалност в „добрата стара Англия”.

Пример затова е мачът срещу Бирмингам, за който Венгер знаеше, че момчета му трябва да дадат 100 % от себе си и затова в предишния мач срещу Уигън даде почивка на звездите си, рискувайки победата, но резултатът не закъсня. С това Венгер показа, че е страхотен стратег и победи Бирмингам - отборът взел точки от всички фаворити за титлата.

Едно от големите постижения на Венгер е, че успя да намери решение на многобройните контузии, които преследват отбора през последните години, поради специфичния стил на игра. Това стана като изгради страхотен състав, в който може да направи няколко промени и да не се усети липсата на титулярите. Това може би е нещото, което липсваше на отбора в предишните години, защото най-добрите футболисти се контузваха в средата на сезона и веднага започваше спада формата на целия отбор. Сега Венгер може да дава почивка на някои от най-добрите в отбора: Перси, Насри, Фабрегас, Уилшър, напоследък и Уолкот когато прецени, че не са необходими на отбора и да ги предпазва от контузии, а и за по-важните сблъсъци.

Другото му голямо постижение е страхотното поколение, което успя да създаде в школата си. Много от тях ще са звезди в Арсенал, а другите, които напуснат ще станат звезди в отборите, в които ще отидат. Само за 2-3 години отборът, който бе укоряван, че не дава път на английските футболисти за сметка на френските, успя да обърне на 180 градуса посоката на развитие на клуба. Уилшър, Уолкът, Гибс, Рандал, Фримпонг, Ийстмънд и Джей Емануел Томас ще имат уникалния шанс да станат гръбнака на Арсенал и на английският национален отбор и да повторят успехите на Испания и Барселона. А Рамзи със сигурност ще стане капитан и легенда на Уелс.

Едно е сигурно. Поради слабата форма на Аршавин, Бендтнер, Денилсон и моя личен любимец Ебуе, тази година юношите ще трябва да покажат, че имат място в този отбор и очаквам в следващите няколко мача да го направят. А отборът вече няма извинение. Най-накрая има дългата резервна скамейка, необходима за печеленето на трофеи. А повечето от „децата на Венгер” вече са мъже и това може би е последния шанс на французина да покаже, че политиката му е правилна и да затвори устите на критиците си.