Някога в Рим за забавление на тълпата са организирали гладиаторски битки. Едва ли има нужда да давам подробни обяснения за тези кървави зрелища, докарвали зрителите до екстаз.

Много от гладиаторите са се биели за нещо по-ценно от живота си - защитавали са своята чест. Сражавали са се до последна капка кръв, за да заслужат любовта на публиката, която ги е считала за герои.

Ако човек се замисли, ще открие доста прилики между футбола и гладиаторските борби - жадната за зрелище маса, събрана на едно място; стремежът за победа у противниците в името на очакващата атракция, борба и вълнуващи гледки фанатизирана тълпа.

Наистина футболът доста прилича на битка между гладиатори, но за съжаление играчите на зеления килим, които заслужават това определение, стават все по-малко. В наши дни големите заплати, лъскавите коли и медийното внимание изместиха от първото място в сърцата на футболистите любовта на феновете и вярността към отбора.

Това от своя страна повлия и на младите футболни надежди - те все повече приличат на манекени, излезли да поритат веднъж седмично за отмора между две ревюта, отколкото на бойци, готови да оставят сърцето си на терена, но не и да загубят и да разочароват феновете си и да посрамят отбора си. Малко са младите играчи, които биха отговаряли на определението "гладиатори".

Аз съм израснал, гледайки "бойци" като Тони Адамс, Антонио Конте, Паоло Малдини, Дидие Дешан, Фернандо Йеро, Габриел Батистута, Рой Кийн, Зинедин Зидан, Павел Недвед, Оливър Кан и много други, оставили трайна следа в съзнанието ми с играта и себераздаването си на терена. А сега се "наслаждавам" на Тевез, Нани, Бускетс, Пепе и прочие.

Затова в моментите, когато Анри вкара отново за Арсенал, когато Скоулс стъпи пак на терена на "Олд Трафорд", когато Тоти вкара 251-вия си гол за Рома и счупи поредния рекорд, а Дел Пиеро отбеляза първият си вълшебен гол за сезона с екипа на "Старата госпожа" се радвам като малко дете.

Тези футболни виртуози изнасят своята Лебедова песен и нека преди да окачат бутоните на стената за последно да отклоним вниманието си от присадената коса на Рууни, от манекенската стойка на Роналдо и от поредната глупост на Балотели и да се насладим за още един-два сезона на магията, борбата и отдадеността на тези легенди, които пишат история с играта си.

Защото щом и тези "гладиатори" приключат финалните си битки и напуснат арената под аплодисментите на възхитената тълпа, едва ли ще се намери някой който да върне на футбола блясъка, който тези легенди му дават.