През последните две седмици Барселона рухна физически, психически и разби деветмесечен труд.

След загубата от Реал Мадрид и наѝ-вече отпадането от Челси в Шампионската лига много хора започнаха да говорят, че това е краят за Барса.

Изведнъж Меси не бе този велик футболист, Иниеста и Шави не бяха тези великолепни играчи и Пеп малко или много бе пратен да си ходи защото нямал план Б.

На практика целият стил на Барселона и неговите футболисти бяха поставени под въпрос, но аз съм на мнението, че до 1-2 години ще видим Барса отново на върха.

Оптимист съм за бъдещето на Барселона, с или без Пеп Гуардиола, наѝ- вече заради играчите които има и естествено заради Ла Масия.

Ла Масия произвежда на всеки няколко години по двама-трима футболисти от световно ниво, наѝ-голямото доказателство за това е Лео Меси и останалите от първия отбор на Барселона.

След мача с Челси едвам заспах, беше ми много тежко и въпреки че Челси беше и в двата мача доста по-слабият отбор, те се класираха напълно заслужено на финала заради мъжката игра и наѝ-вече заради 2009 година.

На времето дядо ми беше казал, че наѝ-важното когато човек е паднал е да се изправи, същото си пожелах за момчетата в блаугранас.

Сигурен съм, че отборът на сърцето ми ще се изправи и пак ще радва мен и милиони по света с играта и головете си.

Важно ще бъде една силна подготовка, подсилване на защитата и може би един завършен нападател защото Меси не може сам да печели всеки мач.

Искам накрая да поздравя феновете на Челси и да им пожелая титлата, не заради Абрамович или заради парите, които е похарчил ами заради сърцатата игра на тези момчета.

*Сме и ще бъдем.