След катастрофалния за Реал Мадрид сезон 2008/2009 в Испанската Примера, в Мадрид отново бе време за промени.

В Реал Мадрид се завърна Флорентино Перес, след като се оказа единствен кандидат за президент на провелите се избори. С него се завърна и проектът Галактико. Бяха похарчени колосални суми за нови попълнения – звездата на Манчестър Юнайтед Кристиано Роналдо пристигна в Мадрид за умопомрачителните 89 милиона паунда. Другото име, което вълнуваше всички в Мадрид беше това на бразилската перла на Росонерите – Рикардо Кака.

Интересът на Белите бе огромен. Кака обаче току що бе отказал колосалната оферта от 100 милиона паунда на арабските богаташи от Манчестър Сити. Мисията изглеждаше невъзможна, но „операция Кака” се оказа успешна. Перлата на Селесао прие офертата от Мадрид. Тифозите в Италия плачеха. В Мадрид обаче всички бяха щастливи.

Новият диамант в короната на Белия балет бе представен пред близо 85 хиляди привърженици, дошли на Бернабеу, за да посрещнат бразилския магьосник. Рики изглеждаше щастлив. Но дали това всъщност беше така, тепърва предстоеше да разберем.

В началото Кака започна добре. Е, изпитваше известни трудности, не блестеше така, както всички очакваха, но това повечето привърженици и специалисти отдадоха на периода, нужен за адаптация, в новата среда. Все пак това бе Реал Мадрид.

Сезонът завърши зле. Извършена бе поредната треньорска рокада, поредните нови попълнения пристигнаха в отбора. Сред тях беше един футболист от Германия – Месут Йозил.

Всички очакваха Кака да е Маестрото в центъра на терена, но се случи нещо, на пръв поглед, неочаквано. Рики много бързо беше изместен от талантливия германски плеймейкър Йозил. По-голямата част от мачовете Рики прекарваше или започваше на пейката.

Все пак в края на годината вдигна Купата на Краля, но това повлия на формата му, а при това положение със скоростта на светлината се появиха и слуховете за предстоящ трансфер на Кака. Името на футболиста бе свързвано с Манчестър Юнайтед, но най-вече се говореше за Милано и отбора, който даде на Цар Футбол перлата Кака – Милан.

Рики обаче не се отказа. И въпреки че положението му от тук нататък не се промени, Кака продължаваше да тренира усилено и да заявява, че не мисли за напускане, че желае да играе за Мадрид. И винаги, когато имаше нужда от него, Рики беше там, за да покаже гения си с брилянтен пас, разсичащ противниковата отбрана с прецизността на самурай, или за да отбележи гол с един от онези вълшебни фалцови удари, неспасяеми за вратарите.

"Няма да напусна. Искам да направя поне един силен сезон с Реал. Това е като лично предизвикателство за мен", заяви той и продължаваше да вижда надеждата за по-добро представяне през следващия сезон. Но продължаваше и да е "втора цигулка" в състава на Реал Мадрид.

Все пак Кака успя да вдигне шампионският трофей в Испания над главата си. Аз лично се радвах за Кака. Въпреки липсата на достатъчно игрови минути за мен Кака оставаше най-добрият на своята позиция. Надявах се, че този трофей ще даде нужния тласък и че отново всички ще видят онзи Кака, който беше страшилище за противниковия отбор. Но уви, това продължава да не се случва.

Някои казаха, че хилядите контузии са попречили, и продължават да пречат на Рики да покаже потенциала си. Други оправдаваха състоянието му с характерния за всички бразилци спад във формата след втория, третия сезон в Европа. За мен това енесериозно. Все пак това не бе втори, нито трети сезон за Кака на Континента.

Дали не се случи нещо друго, по-страшно от загубата на формата, защото да загубиш формата си е нещо временно. Дали Рики не остави сърцето и душата си при тифозите на "Сан Сиро"? Може би в Мадрид дойде не сърцатият Рики, а професионалистът Кака, който се жертва в името на Милан, пристигайки в Мадрид? Защото като основна причина да приеме трансфера в Мадрид, Кака посочи финансовото състояние на клуба от Милано.
Силно вярвам, че Рики не е оставил сърцето си в Милано. Вярвам, че Рики го е взел със себе си, но е забравил как да го използва, за да гори с него във всяка една игра! Иска ми се по-скоро да го открие, за да видя отново, за един сезон или само за една игра, онзи Кака, който оставяше душата си на игрището, за да радва всички.

Каквото и да се случи, аз съм сигурен, че сърцето на Кака е с него, че той ще открие отново как да го използва, и че ще се превърне отново в онзи Кака, който всички започнаха да забравят!

Кака има още какво да даде на Цар Футбол, а „черният кошмар” ще се превърне в „бялата приказка”, която всички очакват, сигурен съм!

Ники Огнянов.