Хер Матеус не успя да ни класира за Евро 2012, но със сигурност германецът не носи вина за провала, ако изобщо вече можем да характеризираме постоянното ни състояние на "отсъстващи от първенствата" като "провал".

Наблюдавах внимателно националния ни тим снощи и смятам, че двете лица, които показахме съответно през първото и през второто полувреме, прекрасно описват играта ни и проблемите ни.

Първите 45 минути сякаш повече се опитвахме да се опазим от гол, вследствие на което едва не ни вкараха такъв. Защитата ни е подновена, но слаба, защото школите ни нямат умове, които да разбират от тактика и които да възпитават у младите футболистите умения като "изкуствена засада" или елементарни неща като това да блокираш съперник при центриране от корнер.

Вторите 45 минути обаче бяха различни. Показахме хъс, който в редките моменти на добро представяне е основният обект на хвалене от спортните журналисти. В последните години почти никога не хвалим тактиката, винаги хвалим амбицията. А успехът върви, когато двете се хванат ръка за ръка. Вчера обаче с доста хъс и преса успяхме да се върнем в играта, защото имаме относително добри атакуващи футболисти в лицето на Марто, Ивелин и Маркиньос.

Най-силно впечатление обаче ми направи промяната в облика на отбора. Чисто визуално. Снощната България нямаше почти нищо общо от онази България, която започна евроквалификациите срещу Англия на "Уембли".

Само ако сравним двата титулярни състава и пуснатите резерви, ще видим колко Матеус е променил националния тим:

България (Англия - 0:4) - Николай Михайлов - Станислав Манолев, Иван Иванов, Илиян Стоянов, Живко Миланов - Чавдар Янков, Станислав Ангелов, Стилиян Петров, Мартин Петров - Ивелин Попов, Валери Божинов (Резерви - Веселин Минев, Георги Пеев, Димитър Рангелов)

България (Черна гора - 1:1) - Николай Михайлов - Иван Бандаловски, Николай Бодуров, Иван Иванов, Петър Занев - Станислав Манолев, Стилиян Петров, Христо Янев, Мартин Петров - Маркиньос, Ивелин Попов (Резерви - Спас Делев, Чавдар Янков, Цветан Генков)

Матеус направи няколко ключови промени, които не само имат ефект в момента, но ще имат и за в бъдеще. От защитата бяха разкарани Илиян Стоянов и Живко Миланов, любимци на Мъри. От халфовата линия се простихме само със Станислав Ангелов, а от атаката ни бе премахнат Валери Божинов.

Вместо тях сега личат имената на Иван Бандаловски, Николай Бодуров, Петър Занев, Христо Янев и Маркиньос. Далеч не твърдя, че те са по-добри. Нито пък възрастовото съотношение е променено ключово. Има една малка разлика, която Матеус усети и използва - намират се в по-добра форма.

Далеч не смятам, че Лотар Матеус е футболен гений. Ни най-малко. Когато водеше Унгария срещу България, с колегите се успокоявахме, че само присъствието му в противниковия лагер ни дава аванс пред съперника, защото германецът е всичко друго, но не и брилянтен тактик.

И сега България не играе кой знае колко по-грамотно тактически. Но играе по-дисциплинирано и няма налагане на футболисти с угаснал потенциал, без никакви намеци за съживяване, каквито безспорно бяха Коловати, Зетя и Маркиз дьо Алис... пардон, дьо Лозан.

Преди време премиерът Бойко Борисов направи едно неприятно, но вярно изказване по адрес на материала в странта ни. Същото е адекватно и за младите футболисти. С такъв материал - толкова. В крайна сметка, работата на Матеус не е да учи защитниците как да си покриват зоните, а да им каже как да подходят към мача и конкретния противник. Тактиката му срещу Черна гора бе класическа - първо полувреме на изчакване и опит за нанасяне на удар през втората част, когато остава малко време и съперникът по-трудно може да реагира. Почти се получи.

Ясно е, че няма да се класираме, ясно беше още след първия мач, а за злонамерените специалисти беше ясно и преди началото на кампанията.

 Не е съвсем ясно обаче какво ще се случи през следващата кампания, стига промяната да продължи.

Ако само можеше и клубовете да избират младите таланти според формата, а не според социалния статус на мама и тате... Тогава щеше да е ясно, че ще се класираме.

Симеон Кунчев