Нали знаете как някои истории имат навика да се повтарят. Така например Арсен Венгер редовно намира някой талант, за който малцина са чували и който след няколко години струва милиони. За Челси се знае, че Роман Абрамович като типичен руснак по-често действа със сърцето, а не с разума и плаща луди милиони, които рядко имат желаната възвращаемост.

И когато кажем Челси се сещаме за Креспо, Муту, Верон и особено Шевченко. И четиримата по една или друга причина не успяха да оставят трайна следа в историята на клуба, а последният направо написа нова история за най-неуспешен трансфер. А са таланти.

Откакто Торес премина на „Стамфорд Бридж” срещу 50 млн. паунда, страховете, че историята ще се повтори надвиснаха над испанеца. Историята обаче няма да се повтори.

Да, факт е, че за половин сезон испанецът вкара едва един гол. Постижение дори по-лошо от това на Шева, но с това приликите между двамата се изчерпват и разликите са все в полза на Торес.

Струващият 50 млн. нападател имаше невероятния карък да се бори с няколко утежняващи положението му обстоятелства след трансфера в Челси. Първо, испанецът дойде без да е във форма. Още преди Абрамович да реши да го купи, Нандо креташе и в Ливърпул. Нека не забравяме и посредственото представяне в ЮАР 2010, което се дължеше най-вече на контузия.

Второ, Торес дойде в етап, когато отборът на Анчелоти бе сработен и мнозина се питаха защо му е още един нападател на италианеца, при положение, че разполага с Дрогба, Анелка и Калу. Ел Ниньо се постара всячески да се впише в тима, но по традиция това е трудно по средата на сезона и още повече, когато ти се явяваш жестока конкуренция в един успешен тандем (Дрогба-Анелка/Калу).

Трето, стилът на Челси бе много по-различен от този на Ливърпул и в пъти по-различен от този на Атлетико преди години (различен и от този, който наблюдаваме сега). "Сините" при Анчелоти започнаха бурно сезона, мачкаха наред, но до Коледа положението им далеч не изглеждаше толкова розово. Отборът беше уморен и от бързия футбол не бе останало много. Самият Торес неотдавна призна, че това е било страхотен проблем за него.
 
Шева на свой ред бе по-възрастен от Торес и не разполагаше със същото време за адаптация. Украинецът дойде от Калчото, което изповядва много по-дефанзивен и бавен футбол от Висшата лига. Точно в онзи момент започна да се получава и драстичната разлика в класите между английските и италианските отбори.

През лятото се случиха няколко олекотяващи съдбата на Торес обстоятелства в Челси. Първо, мениджърът бе сменен. Андре Вияш-Бояш е страхотен любител на скоростния футбол и с трансферите си през лятото го доказа.

Именно новите имена в Челси обаче са големият плюс за Ел Ниньо. Нападателят вече си партнира с Хуан Мата и Раул Мейрелеш. Те никога не са играли заедно, но само след едно лято подготовка разбирателството им на терена е отлично и това съвсем не е случайно. Всички те са продукт на Иберийската школа. Вияш-Бояш беше категоричен, че общият език с Мата и технически е прав. Езикът няма, но футболната им култура – да.
 
Контузията на Дрогба срещу Норич даде шанс на Нандо да започне титуляр в няколко мача и това допълнително му помогна.

И когато към всички тези обстоятелства добавим и сериозната работа, която безспорно е свършил испанеца, за да се подготви за този сезон, картинката става повече от оптимистична.

До момента Торес има два гола в шампионата и два в Шампионската лига. Последните са пресни, пресни. Едното от попаденията в първенството обаче падна срещу Манчестър Юнайтед. По-важното обаче е синхронът на нападателя с другите футболисти. Нандо играе с лекота и удоволствие, което е видимо и от реакциите му на терена.

След победата над Суонзи, мениджърът на Челси Андре Вияш-Бояш сподели по адрес на червения картон на Торес: "Стават такива неща във футбола, жалко само, защото обещаваше да бъде хубав спектакъл.”

Точно това предвещава и началото на сезона. Спектакъл, в който този път Торес ще играе главна роля.

Симеон Кунчев, Gol.bg