Мачът Олимпик Марсилия срещу Интер беше сблъсък на нищо с нищо. Една абсолютна нула с изключение на гола на Андре Аю 18 секунди преди да изтече даденото от съдията продължение. Гол, който засега накланя везните в полза на французите. Що се отнася до останалото нямаше нито един качествен пробив, дрибъл, даже сериозен удар във вратата. От никой.

Това бяха два скромни отбора. И много уплашени. Нямаше качество на терена. Нито един футболист сигурен в способностите си. Който може да измисли нещо различно. Да поеме инициативата. Само тактически идеи на двама силни треньори.

Честно е да кажем, че Клаудио Раниери този път потърси много фантазията. Даже прекалено много. Милито и Пацини останаха на пейката. Форлан, Сарате и Снайдер действаха в атака. Никой не очакваше такова нещо.

Макар и да има своите проблеми Сарате е играч, на който може да се разчита тактически. Той трябваше да донесе дълбочина на атаките на Интер. И да се окаже проблем за защитата на Марсилия. Но това така и не се получи. Форлан направи каквото можеше. Но работата му не донесе плодове. Очакваше, пазеше топката, опитваше да изведе съотборниците си. Нямаше обаче пробиви и удари.

Снайдер беше този, който е през целия сезон. Даващ твърде малко на отбора. Извън играта, направо невидим.

Опитът на Раниери за фантазия се провали. Тримата така и не направиха една хубава контраатака. Никога не бяха опасни. Олимпик пък не изневери на своята логика. Спокойна игра без излишни опити за нещо съществено. Мач, в който се чака края. Този сблъсък бе от онези, в които знаеш, че двата отбора ще чакат равенството до края и ще опитат да спечелят при дузпите, ако има такива.

И точно това е истинската криза на Интер. Не защото отбора записа 6 загуби в последните 7 мача. Не защото допуска голове винаги. Интер просто изгуби своето лице. В офанзивен план отбора не прави нищо. Представянето на всички е повече от скромно. В нито една от тези 6 загуби отбора не вкара гол.

От 1 февруари насам отбора не е вкарвал гол (381 минути). Просто никой от Интер не е в състояние да даде нещо на отбора. След смяната на Майкон с Нагатомо на почивката на терена за Интер бяха 11 души, които не бяха вкарвали гол за Интер от началото на 2012 г.

А опитът е на страната на нерадзурите. Това бе най-старият тим, който някога Интер е пускал в турнира. Средна възраст от 31 години, 10 месеца и 25 дни. Деветима от титулярите бяха спечелили Шампионската лига през 2010 г. Но тогава отбора имаше своя стил, своето лице. Което сега вече безвъзвратно е изгубил. А за това спомогнаха и честите смени на треньорите. Изредиха се за година и половина Бенитес, Леонардо, Гасперини и Раниери.

Разбира се има време Интер да обърне резултата и да се класира. Но не и да заличи впечатлението, което остави от този мач. Просто Интер не може повече да бъде нормален отбор. Не съществува добра система в атака. Няма равновесие в отбора.

Единственото спасение е да се изчака края на сезона и тогава да се направи генерална промяна. Не само на треньора, но и на играчите. Защото Санети, Камбиасо, Милито, Самуел, Лусио, Снайдер са страхотни. Но вече се изчерпаха.

Автор Петьо Петев