След дебютният мач на Любо Пенев начело на националния отбор съм сигурен в нещо,което предполагах, а именно че той може успешно да води представителния ни тим. Ще започна с ясната и открита позиция която взе по един болен за всички ни въпрос - връщането на Бербатов.

Наистина това съвпадна и с желанието на Митко. Това може да е голям психологически плюс (нуждата на нападателя на терена като възможности е безспорна). Любо показа, че ще държи много на дисциплината -  по време на лагер-сбора тя бе на много високо ниво, а и неведнъж е демонстрирал твърда ръка, когато е необходимо.

Най-важното обаче си остава играта и постигнатите резултати и затова според мен трябва търпение. Неприятно, но е факт, че в момента сме на дъното, а оттам трудно се отлепя. Треньорските смени и включването на нови играчи допълнително пречат на избистрянето на състав и начин на игра.

Вярвам,че мача срещу Унгария като резултат и най-вече като игра е добро начало. Оптимист за бъдещето ме прави известния висок професионализъм на Любо, съчетан със силно изразените му лидерски качества, доказани като футболист в Примера дивисион. Добре е че може да разчита и на Ради Здравков който тактически е много добре подготвен.

Апелирам за търпение, защото е трудно веднага да се види съществена промяна. Спадовете са неминуеми, но вярвам че пътят по който е тръгнал националния ни тим е  верен. Нужно е повече търпение, това е всичко. Дори и с цената на един квалификационен цикъл. Разбира се, че ще опитаме да се класираме. Но дори и да не стане сме на правия път. И съм сигурен, че ще можем отново да се гордеем с нашия отбор!

АВТОР: БОЙКО ВЕЛИЧКОВ