Снощи в германския зимен център Руполдинг приключи 41-о издание на световното първенство по биатлон. За организацията му, според кмета на Руполдинг - Клаус Пихлер, бяха похарчени около 7 млн. евро, а приходите достигнаха рекордните 20 млн. евро.

Шампионатът счупи и още един рекорд -по посещаемост - 240 000 души са присъствали на различните стартове. (63 000 са посетителите на предишното световно първенство в Ханти-Мансийск), което красноречиво показва, че този спорт става все по-популярен и атрактивен.

За двама изключителни спортисти това със сигурност бе последното световно първенство – невероятната Магдалена Нойнер и бившата носителка на световната купа Хелена Екхолм, които официално заявиха, че слагат край на кариерата си.

На Лена все пак й предстои участие във финалите на Световната купа този уикенд, където тя се надява да увенчае края на активната си спортна дейност като грабне за последен път Големия кристален глобус.

За  Хелена Екхолм пък участието й в масовия старт вчера бе последното й официално състезание. Преди няколко дни шведката сподели, че няма мотивация да участва в последния кръг от Световната купа в Ханти-Мансийск и не вижда смисъл, защото няма за какво да се бори.

“Опитах се да избегна падането, но не се получи, защото се сблъсках с твърде много хора. Когато такова падане се случи преди стрелба е много трудно да се съсредоточиш. Разбира се, исках да се представя добре на последното си състезание в последното първенство в моята кариера. Жалко, защото се чувствах добре подготвена.”

Големите разочаровани от Световното първенство са световните шампиони Тарей Бьо и Емил Хегле Сведсен, които останаха без завоюван медал в индивидуалните дисциплини.

Носителят на световната купа Тарей Бьо споделя, че е останал разочарован от представянето си тук: “Изморих се и съм малко разочарован. След два пропуска в третата стрелба за мен беше трудно да догоня лидерите в надпреварата.

На това Световно първенство не се представих достатъчно добре. И за това най-много съм разочарован. Борих се докрай, но не спечелих медал и това е лошо.”

Емил Хегле Свендесн също не скрива емоциите си. “Разбира се, че съм разстроен. Надявах се да спечеля медал от световното първенство в индивидуалните дисциплини. От друга страна пък имам два златни медала от щафетата, така че като цяло шампионатът не се разви чак толкова лошо за мен.”

Другият голям губещ в този шампионат несъмнено е тимът на Сборная. Статистиката е безкомпромисна: Това е най-лошото представяне на руският отбор за цялата история на световното първенство. Със спечелените само два бронзови медала руснаците задминават дори представянето си на Световното по биатлон през 1995г. в Антхолц, когато тимът печели само един сребърен медал.

Големият победител при мъжете обаче е Мартен Фуркат, който три пъти се изкачи на най-високото място на подиума.

“Това е невероятно. Никога не съм предполагал, че мога да спечеля три златни медала на световно първенство. Турнирът приключи и аз много се гордея с постиженията си. Това беше  една красива приказка. Знам, че не са много биатлонистите, които в рамките на един шампионат могат да спечелят три златни медала, за това за мен беше истинско удоволствие да се състезавам.

И като за край ще завършим с думите на великия Оле Ейнар Бьорндален, които ни карат още преди края на този сезон да очакваме с нетърпение следващия: “Мисля, че отново ще стана един от най-добрите биатлонисти в света. Кога? През следващата година.”

“Мисля, че имам всичко необходимо за да стана лидер. Имам талант, добре тренирам и съм изключително мотивиран. Разбира се задават ми въпроси за края на кариерата ми. Представянето ни в масовия старт не беше добро. С такъв отбор като нашия във всеки старт трябва да имаме медалист”