Футболист №1 на България за 1998 година Ивайло Йорданов даде интервю за вестник "Труд", в което разказва за трудните моменти от края на кариерата си, когато бе диагностициран с множествена склероза. Йорданов, който бе един от универсалните български футболисти, даде кураж на капитана на националния ни тим Стилиян Петров, който се бори с левкемията.

"Останах без думи, когато разбрах за болестта на Стилиян Петров. Как да реагираш по друг начин? Чудиш се как е възможно. Случва се на толкова много хора, за повечето обаче не се разчува. Но ние, покрай футбола, нали сме известни - веднага се гърми", започна Йорданов.

"Да, шири се мнението, че футболът осигурява безметежен и благ живот. Виждате обаче и какво може да ти донесе. Животът на футболиста не е само цветя и рози. Никой не е застрахован. За съжаление. Стресът и напрежението са огромни - не само в мачовете, а във всяка тренировка, във всяка крачка."

"Не казвам, че това е причината някой да се разболее. Но влияе. Хората казват - футболистите изработват много пари. Но си изработват и такива неща... Случва се на все по-млади хора. Виждате - припадъци, инфаркти, болести... Много е коварно, гадно. Не знам какво да кажа. Ние сме си избрали професията и не искам сега да се оправдавам. Всеки си прави избор и си носи кръста."

"Надявам се, че Стилиян може да се излекува напълно. И ще се излекува, той ще води напълно нормален живот след това. А при мен е хронично заболяване. Който е запознат, му е ясно за какво става въпрос."

"Помня момента на диагнозата като бял ден. Беше на стадиона в кабинета на лекаря на Спортинг. Човекът със сълзи на очи ми каза, че с футбола приключвам. Множествена склероза! За първи път чух такава диагноза. Не знаех дори, че съществува това нещо. Хората бъркат склероза с множествена склероза. А то е различно. Де факто аз не знаех за какво ми говори."

"Сигурно затова повече от категорично му заявих, че на следващата година има световно първенство във Франция и аз ще играя! Тогава може би съм разсъждавал първично. Сигурно защото не знаех за какво става въпрос. И това беше по-добре за мен. Започнах лечението веднага. Почивах близо 4-5 месеца. Не ми даваха да тренирам, дори да се затичам. Но после започнах лека-полека и пак заиграх."

"Знаете ли кое беше най-гадното? Може би преди да ми поставят диагнозата. Какви ли не прегледи минах, докато разберат какво ми е. Има ми нещо, а никой не знае какво е. За всички болести на тоя свят ме проверяваха. Почна се от съмнения за прищипан нерв от катастрофата, която бях претърпял по-рано."

"Последният професор гледа една дебела папка с изследвания, накрая вдигна палеца и каза - нагоре, ще изследваме главата. Само там не бяха ровили. И на магнитния резонанс се видя за какво става въпрос. А в това време, като си погледна детето, си мисля, че утре не знам къде ще съм, какво ще съм, дали ще съм до него. Това беше най-тежкият момент."

"Какво бих казал на Стилиян? Горе главата, момче! Това ти е най-важният мач, бори се!... Майната му на футбола, не е всичко на света. Отсега нататък приоритетът му е единствено да се оправи. И като се оправи, да се върне. А той ще се върне. Гарантирам! Ще го преодолее и ще радва феновете", завърши Ивайло Йорданов.