В родното първенство никога не е скучно. И през тази година футболните ни управници, треньори и играчи се постараха да вдигнат достатъчно шум. С досегашните си пролетни мачове лидерите в България, с някои изключения, не впечатлиха с игрите си.

Повечето от водещите ни клубове обаче не търсят проблемите в собствения си отбор, а навън. За капак, всички ехидничат злобно по адрес на ЦСКА. Отборът, който е на първо място в класирането с шест точки пред втория и с цели 11 пред Левски.

Когато армейците са първи, винаги има нещо пошло, слабо, безобразно, отблъскващо. Прогнозите на някои "специалисти" след загубата от Черноморец в Бургас пък гласяха, че това е краят на ЦСКА и армейците едва ли ще успеят да се докопат дори до участие в евротурнирите.

Именно тези "доброжелатели" определяха червените за разнебитени, но носителите на Купата и Суперкупата на България се вдигнаха с идването на Стойчо Младенов и започнаха да мачкат наред (с изключение падението за Купата срещу Септември Симитли).

ЦСКА се мобилизира най-силно тогава, когато е в центъра на някаква каша. Това което беше немислимо преди два месеца вече почти е факт. Отбор, треньори, ръководство, фенове и клубни легенди са едно цяло, а ЦСКА е на първо място и докосва титлата.

Истината е, че "армейците" не играят красиво и не блестят с особени футболни достойнства, но играят умно, взимат максимума от мачовете, печелят и са лидери. Всеки ще предпочете грозна победа, първо място и титла, отколкото "красива" загуба, калъфките и извън евротурнирите.

Няма и как да се изисква някакъв суперфутбол от този състав, защото той е крайно ограничен, лимитиран и меко казано биткаджийски. Всеки мач на ЦСКА е едно блъскане, едно тичане, една битка, една война.

Това обаче ще бъде най-сладката шампионска титла за "армейците", ако разбира се ЦСКА я спечели, защото тя би дошла с играчи като Антон Карачанаков, Ангел Грънчов, Пламен Крачунов, Слави Костов, Борис Галчев, Румен Трифонов, Иван Бандаловски, Тодор Янчев, Петър Стоянов, Николай Дюлгеров, почти изцяло от българи (естествено няма как да пропуснем Райс Мболи и Жуниор Мораес).

Преди години феновете на един клуб в България издигнаха плакат, който гласеше "Сами срещу всички". Тогава на фланелките на този клуб грееше абревиатурата на най-мощната силова структура, но въпреки това те бяха "сами срещу всички".

Какво да каже в този момент ЦСКА, когато БФС не спира да реже месо от "армейците", както Стойчо Младенов се изказа, а конкуренцията предлага "куфарчета" само и само да се спре ЦСКА и да се свали от първото място.

От години в България се забелязва тенденция да се омаловажава спечелването на шампионскита титла, ако тя не е от "правилните" футболисти, ако първенството пък бъде спечелено от ЦСКА, то е обявявано за най-слабото и смешно, а футболът, практикуван от червените, е безобразен, грозен, отблъскващ.

Да, той в момента е такъв, но е печеливш, а и няма как да очакваме от Дюлгеров, Стоянов, Галчев и Янчев да плетат комбинациите на Иниеста, Шави и Меси. Въпреки всичко и всички ЦСКА отново е №1 и с добра преднина пред втория.

ЦСКА наистина води с шест точки, но това не трябва да успокоява хората от Борисовата градина. Червените имат проблеми и те са очевидни, а най-тежките мачове предстоят. Наистина, ЦСКА не мачка противниците си с петголова разлика. Феновете искат по-атрактивна игра и много попадения, но в съвремения футбол реалностите са други.

Армейците докосват може би най-сладките си златни медали и макар, че тази година ЦСКА започна от нулата, отборът има ресурс да направи решаваща крачка към титлата, а при триумф Стойчо наистина ще стане Тройчо.

Георги Пешев, Gol.bg