Това е история за братската любов. За бързото израстване, за приемането на ограниченията и за усещането да си бащина фигура за по-малкия си брат, благословен с талант, но измъчван от недисциплинираност. Дори и това да означава да изоставиш собствените си мечти...

Това е историята на братята Суарес - Луис и Паоло. Всички знаят кой е Луис. Той играе за един от най-големите клубове в Англия и в националния отбор на страната си Уругвай. Той е милионер и беше напът да се превърне в суперзвезда още откакто дебютира за Насионал от Монтевидео като юноша през 2005 г.

Но може да не познавате Паоло. Той е по-големият брат. Този, без когото Луис може би никога нямаше да се превърне в този Луис. Защото на 17 години Паоло беше Луис - преждевременно развит талант, който направи дебюта си в елита и привлече вниманието на най-добрите клубове в Уругвай.

"Изкарвах по 300 долара на месец, една трета давах на майка си, а останалата част пръсках по купони - спомня си Паоло. - Родителите ми бяха разделени и майка ми се грижеше за Луис, който по това време беше на 11 години, и за другите ми трима братя. Мислех си, че й помагам колкото трябва, но правех грешка след грешка. Дори отказах трансфер в Пенярол просто защото бях фен на заклетия враг Насионал".

Както Паоло сам казва, футболът скоро "се умори от мен" и в началото на своите двадесет години кариерата му попаднала в застой. От този момент Луис бил този, който започнал да привлича вниманието, с добро или лошо.

Той вкарвал без проблеми за младежките отбори на Насионал, но също така удрял рефери, купонясвал и пиел. Паоло знаел, че Луис рискува да тръгне по същия своенравен път, по който той тъпчел няколко години по-рано. И го знаел, защото брат му бил много по-талантлив и щяло да бъде още по-голямо престъпление, ако позволи това да се случи.

"Така че аз се фокусирах върху Луис - казва той. - С майка ми имахме много трудности покрай него. Имаше големи скандали, веднъж даже го набих. Но нямаше да позволя да пропилее таланта си".

И това проработило. Луис направил грандиозен дебютен сезон в Насионал и преминал в Грьонинген, Холандия, когато бил още на 19 години. Година по-късно той бил отмъкнат от Аякс. В същото време Паоло, вярвайки, че брат му сега е на правилния път, насочил вниманието си отново към собствения си футбол.

В Уругвай вече нямало какво да прави, там просто му били обърнали гръб, така че се преместил в малкия Ел Салвадор и се присъединил към отбора Исидро Метапан. Знаел малко за него, но поне плащали заплата, с която можел да живее нормално. За кратко той възвърнал формата си и извел Исидро Метапан до две поредни титли. След това, през лятото на 2008 г., той получил обаждане от Холандия.

Луис се радвал на много добър дебютен сезон за Аякс, но имал нужда от помощ. Чувствал се самотен и Паоло и майка му се страхували, че може да тръгне надолу и да допусне същите грешки, които го грозели и преди няколко години. "Така че аз оставих кариерата си настрана и се преместих в Холандия за пет месеца - споделя Паоло. - Загърбих футбола за пет месеца, но усещах, че брат ми има нужда от мен".

Паоло не се замислил и за миг, въпреки че не бил сигурен, че Метапан ще го приемат обратно след време или че би могъл да възвърне формата си. Но те го направили. И той за благодарност им помогнал да спечелят още четири титли и бил избран за футболист на годината в Ел Салвадор за 2010 г. Но историята не свършва тук.

Миналия ноември, на 31 години, Паоло получил гражданство на Ел Салвадор - страната, която го приела с отворени обятия и му дала не един, а два шанса във футбола. Ако Ел Салвадор успее да се класира за световните финали през 2014 година, има възможност Паоло да играе срещу Луис и Уругвай.

Те ще са вторите двама братя, които се изправят един срещу друг като противници на голямата сцена, след братята Боатенг - Жером и Кевин-Принс, в Южна Африка. Казват, че няма такова нещо като приказен край.

Габриеле Маркоти
"Таймс", превод "7 дни спорт"