Ще ги изпратят до вратата като добри приятели в края на един празник, който, благодарение на тях, е станал специален. Освен това вратата е техния живот. Едните са опитвали да я превземат, другите са опитвали да я опазят. И то по начин, който не може лесно да бъде забравен.

Дел Пиеро, Индзаги, Гатузо, Неста, Зеедорф, Дзамброта, Кордоба, Ди Вайо, Каладзе... Днес те напускат футбола, Италия и фланелката, която са направили легендарна и известна. Едно сбогуване на такава група е невиждано и незапомнено досега. И кара всички да се страхуват от дупката и тишината, която ще последва.

Защото следващият сезон в Серия А, когато на "Сан Сиро" зазвучи химна на Милан, от тунела няма да излети като куршум Рино Гатузо. Няма да тупне две три шамарчета на треньора и да се хвърля като на световно още на загрявката.

На ръба на засадата вече няма да бъде Пипо Индзаги, който само с едно докосване можеше да промени сезона на Милан. Спомняте ли си Аякс - Милан през 2003? Неговият гол в добавеното време прати росонерите на полуфинал и после Шампионската лига бе спечелена.

Ако в разказите на Жорже Амадо топката се влюбва във вратар и скача в ръцете му, то в действителност тя беше влюбена в Пипо Индзаги. И винаги идваше в краката му. В наказателното поле можеше да има много кандидати за слава, но винаги Супер Пипо бе този, който бележеше гола.  Особено в онези славни вечери в Атина и Токио. Радости, които Ибра не познава.

От дете Неста трябва да бъде пример за хирургията. Никой не знае как с неговите проблеми с колената той изкара толкова дълга кариера на професионалист. Със своя стил и елегантност Неста преобрази позицията, на която играе.

Ще липсват и краката на Дзамброта, които действаха все по-акуратно с течение на годините. Не само в Милан, но и в Юве. Ще липсват и тези 2-3 магически гола на година подарени от невероятните отигравания на Професора Зеедорф.

Каладзе беше другия Ка(к)ха след божествения Рики. Винаги останал назад на снимките. Но когато беше добре беше като машина. Освен това в Италия преживя една лична трагедия да види как брат му бе отвлечен и убит. Неговото сбогуване също ще е емоционално.

Само си представете и каква емоция ще е сбогуването на Алекс Дел Пиеро с Ювентус. Легендарният капитан на бианконерите, след 19 години в клуба и всички индивидуални рекорди ще каже "аривидерчи". Вече няма да изплезва езика си след гол.

Марко ди Вайо беше съотборник на Алекс преди време, но сега вкара толкова много голове за Болоня, че целия град ще дойде да се раздели с него. За Болоня неговото напускане е сякаш се разделят с Гарисенда или Асинели. Интер пък се сбогува със своя верен войник - Иван Кордоба.

Но всъщност, не е казано, че губим всички тези звезди. Всеки път, когато един нападател, вкара гол с удар от воле или от фаул, ще бъде гол "ала Дел Пиеро". Всеки път, когато един голаджия се измъкне на милиметри от засадата ще бъде "ала Индзаги". Всеки път, когато един халф отнеме топката на съперника ще бъде "ала Гатузо".

Ще ги пазим в съзнанието си като момент за сравнение. Днес е момента да им благодарим за миговете на радост, забавление, които са ни донесли толкова много пъти. Едно нещо, което ще остане завинаги в съзнанието. Днес всичките деветима ще отидат при трибуните. Могат да са спокойни, че никой няма да им поиска фланелката в знак на недоволство. Тези легенди, тези динозаври, ще я запазят до последната секунда. И ще дадат най-доброто от себе си до последната секунда. Както са го правили винаги.

Затова, те са в историята. Така и ще ги помним. Благодарим ви, рагаци.