На "Евро 88", Холандия спечели единствения си голям футболен трофей и милиони фенове по целия свят. В тези дни "лалетата" плениха и мен. Отборът, воден от Ринус Михелс, мачкаше всичко наред и носеше съвършенство с игрите си.

В годините след "Евро 88" Холандия продължи да се наслаждава на терена, да залага на атаката, красотата, изящните комбинации. В тези години бе цяло чудо, че отбори като "оранжевите" изобщо съществуваха, когато националните тимове най-често предлагаха здрава битка и брутални единоборства.

Холандците играеха луд и спиращ дъха футбол, но това им костваше много - те така и не успяваха да стигнат до финал и да вдигнат голям трофей. Нещото, което се изплъзна дори и на може би най-големия "оранжев" отбор, този през 70-те.

Именно тогава един страховит холандски тим бе излъган и ограбен от немци и аржентинци във финалите, втория в продълженията. Двайсет и две години след триумфа на Гулит, Ван Бастен и Рийкард, на световното в ЮАР, холандците бяха много близко до осъществяването на заветната мечта - спечелване на златната купа, но и тогава нямаха шанс и късмет.

В квалификацийте за Евро 2012 "оранжевите" имаха само пълни успехи и една единствена загуба от Швеция в последния кръг на надпреварата. В тези мачове Робен, Ван Перси, Снайдер, Кайт и компания показаха, че когато се разиграят, започват да се забавляват и трудно някой може да ги спре, но пък до този момент на финалите на самото "Евро 2012" не предлагат резултатната и победна в миналото игра.

В Полша и Украйна "лалетата" са леко повехнали, уморени. Атрактивни, красиво играещи и ефектни, но не ефективни, голови и победни. Вече записаха две загуби и са пред отпадане. Да, Холандия превъзхожда всички отбори по владеене на топката, по точни и неточни удари, по пасове и всякакви други класации, но тази игра е на голове, победи и точки, а в това отношение "лалетата" са на дъното и пред отпадане, макар и красиво.

В отбора пък за пореден път на показ се възцари разединението, караниците и сръдните. Холандия почти никога не е имала "отбор и екип", а на това европейско този недостатък отново лъсна с пълна сила.

Не може Де Йонг, Снайдер и Ван Перси да се счупват от тичане и битка, да се раздават за отбора, а сърдиткото Робен да се цупи, че го сменят и да напуска терена от противоположната страна на игрището. Безумие, което едва ли би се случило в национален отбор като Германия например, където отборната игра и раздаването за тима са поставени на първо място.

Преди две години в ЮАР дисциплината и прагматизмът на Холандия я отведоха до финал. Все повече треньори изграждат цялостната си стратегия за играта на своите тимове около тези фактори. И така, кое е важно - класирането на 1/4 финал или красивата игра или пък отборната игра?

Винаги съм бил привърженик на красотата, насладата и изяществото във футбола, но в този момент тази Холандия на това Евро 2012 се нуждае от нещо повече. Все пак се надявам "лалетата" да продължат напред, пък било то и с грозен футбол, късмет или  с помощта дори и на Германия.

Истинските ценители на тази велика игра няма как да не подкрепят Холандия, дори само защото "лалетата" заслужават компенсация за злощастно загубените финали на три световни първенства и за красивата игра, която винаги са предлагали на футболните фенове.

По традиция в състава има изобилие от нападателна мощ, но този път тимът няма просто да атакува. Остава да видим дали защитата ще издържи на напъните на Роналдо и португалските му съотборници и дали най-сетне шансът и късметът ще покрият поне веднъж "лалетата" на голям футболен форум.

Георги Пешев, Gol.bg