Най-вълнуващият миг от вечерта на "Сан Сиро" снощи бе на почивката. На големите екрани показаха головете на Златан Ибрахимович и Тиаго Силва за Пари Сен Жермен. Публиката аплодира бурно бившите си любимци. Но това бяха единствените ръкопляскания от тифозите на Милан за мача. Напусналите клуба заслужиха аплодисменти, тези, които останаха - не.

Росонерите завършиха само 0:0 срещу Андерлехт и в трети пореден мач не са вкарали гол на "Сан Сиро". Нещо, което не се е случвало от пет години насам. Милан се провали на старта в Шампионската лига срещу най-лекия от съперниците в групата, докато Малага разгроми Зенит в другия мач и допълнително утежни битката за класиране напред. Класиране, което носи значителна премия от УЕФА - пари жизненоважни като хляба за Милан.

Нулата на светлинното табло в края точно описва състоянието на росонерите в момента. А те са тъжна картинка. Тъжна, като празните трибуни на "Сан Сиро". А едно време това беше страшилището в Шампионската лига.

Разбира се, ръководството има голяма отговорност за това, което представлява сега Милан. Защото не програмира навреме подмладяването и намаляването на разходите, от което се нуждаеше. Всичко това трябваше да бъде по-малко травмиращо. Вместо това всички ветерани бяха задържани по-дълго и освободени това лято, а звездите Ибрахимович и Тиаго Силва продадени на ПСЖ.

Но да хвърляме вината само на ръководството не е редно. Все пак вчера на "Сан Сиро" не беше Барселона, а Андерлехт, който в целия си състав имаше играчи отбелязали общо 4 гола в Шампионската лига. С един по-малко от Боян Къркич, който даже не се появи в игра за Милан. Андерлехт, който не бе играл в турнира от 6 години.

Тези, които останаха в Милан трябваше да се справят по-добре. Като започнем от Боатенг - новата голяма звезда, който се преобрази в ролята на новия Ибра без да има класата да го направи. Или пък Ночерино, който въобще не е във форма и често бъркаше. Миналият сезон той надхвърли своите възможности и сега се очаква много от него.

Разбира се повече трябва да се чака и от треньора Алегри. Има треньори в по-малки отбори, които с по-ограничени възможности и по-слаби състави, представят по-добра игра.

Това, което обаче е най-неприятното за Милан е, че в първите 20 минути росонерите играха със страх, който сковаваше краката им. И точно затова Андерлехт бързо овладя играта и доминираше. Белгийците натрупаха веднага кураж и самочувствие и играта им се подобряваше с течение на времето. Истината е, че вече никой не се страхува от Милан. Това име не носи кошмари на съперниците, както едно време.

Андерлехт няма големи таланти, но имаше идея за играта. Действаше така, както иска без да се страхува. И докато белгийците имаха ясна представа, какво искат, то никой не разбра какви бяха идеите на Милан, когато владееше топката.

Да, Алегри заложи на схемата "Коледно дръвче" със само един нападател в лицето на Пацини. Зад гърба му бяха Боатенг и Емануелсон, но за целия мач не се видя идея, как Милан да стигне до гол. Имаше нападател, който играе добре с глава, а цял мач нямаше едно центриране към него от фланга.

Милан изгуби звездите си през лятото, но сега рискува да изгуби и имиджа си. А от това италианския футбол още повече ще затъне. По всички стадиони картината бе една - пълни трибуни, които не спират да пеят. На "Сан Сиро" бе пусто и тъжно. Още една причина другите да не се страхуват, когато играят срещу Милан.

Петьо Петев