ЦСКА напълно излезе от кризата след победното 1:0 срещу Левски във вечното дерби. На националния стадион "Васил Левски" червените доказаха, че в момента са по-добрият отбор. Привидно срещата бе равностойна, но опитът и класата на ЦСКА обаче си казаха думата.

Стойчо Младенов успя да надхитри Илиан Илиев във всяко едно отношение. Ако хвърлим бегъл поглед върху статистиката на мача, ще видим, че през първото полувреме сините имат само един точен удар във вратата на Черни и то още в четвъртата минута, а през второто нямат нито един.

Докато играчите на Левски се мъчеха с безидейните си атаки, тимът на Стойчо Младенов спокойно изчакваше своя миг. И той дойде в 46-ата минута, когато Нюаджи нямаше как да сбърка. В тези минути си пролича безспорната несработеност в състава на сините, особено в защита, а тази пред Черни се справи перфектно с плахите опитите за атаки на Левски.

Бандата, Крачуна, Апата и Венков отчаяха напълно нападателите на символичните гости и не допусна нито една грешка в мача. Червените халфове спечелиха средата на терена. Нюаджи и Присо, които представляваха нападателната мощ на отбора, пък бяха готови да изникнат във всеки един момент зад тромавата синя отбрана.

Така дори по-логично бе ЦСКА да удвои преднината си, отколкото Левски да изравни. След попадението Стойчо избра дефанзивна тактика и заложи на контаатаки. Това със сигурност навреди на качеството на футбола, но за сметка на това осигури победата на ЦСКА.

Опитното куче Тодор Янчев за пореден път не изневери на Стойчо и най-вече на своите фенове. Той сякаш навъртя повече километраж от всеки друг на терена. Бразилецът Саша пък се представи като истински борец в центъра. Може би единствено резервата Сержиньо и Абел Анисе разочароваха до известна степен, но във важните моменти и те бяха на висота.

Е да, феновете искаха по-атрактивна игра и много голове, но в съвременния футбол реалностите са други. Важни са трите точки, а те са налице. И главният виновник за това е Стойчо Младенов. Специалистът доказа, че знае как се печели вечното дерби, макар с минимален резултат.

Все пак трябва да кажем и няколко думи за Левски. На първо място в тима на Илиан Илиев липсват 3-4 класни изпълнители. На Герена от години нямат халф, който може да излъже двама, да подаде опасно или да стреля. Или обратно - да задържи топката. Такъв за последно бе Седрик Бардон.

Няма какво да се лъжем, и Марсиньо, и останалите кандидати останаха далеч от класата на Бардон. Лошо говори и фактът, че Станислав Ангелов-Пелето и Владо Гаджев бяха №1 в синьо. В атака в това вечно дерби също липсваха тип играчи, които могат да атакуват бързо отляво, отдясно или дори в центъра. Футболисти, с които Левски винаги се е гордеел.

Защитата на Левски пък тотално изневери срещу ЦСКА. Илиан Илиев не може да бъде укоряван в кой знае какви тактически грешки. Той искаше от тима му да напада, което искат и всички левскари. Предовери се на Базил де Карвальо, но на пейката не чака някой като Лео Меси.

Може би Нуно Пинто трябваше да започне вляво за сметка на отново безличния Орлин Старокин. На Илиев трябва да се признае - опита се да раздвижи играта на Левски и донякъде успя. Останалата част от пътя трябва да бъде извървяна през следващите седмици до мача с Лудогорец. Нужно е малко търпение, повечко пари за нови играчи, а не за евентуални премии и умна политика.

Георги Пешев, Gol.bg