Ден след като емоциите около Шампионската лига приключиха, реших да си направя равносметка на това, което се случи. Кое беше най-голямото събитие? Отпадането на Манчестър Сити? Голът на Филип Мексес? Неспортсменският гол на Шахтьор Донецк? Уволнението на Ди Матео? Опциите са много. Но на мен най-много ми допадна представянето на Ювентус. Това е най-значимото от този кръг.

От дълго време липсваше такава нощ в Торино. Не само заради победата, а заради играта. Не само заради трите гола във вратата на европейския първенец Челси, а заради постоянното търсене на атаката и спектакъла.

Това беше една вечер на големия Ювентус, като онази от 14 май 2003 г. последният апотеоз на международната сцена за този велик клуб. 3:1 срещу Реал Мадрид, също като Челси шампион на Европа, и класиране на финала на Шампионската лига.

Сега Ювентус е само в началото на пътя, който е много дълъг и дори още не си е осигурил класиране напред, но със сигурност Старата госпожа игра като онзи клуб, който беше фактор преди в Европа. Никой не очаква от Юве да спечели титлата този сезон. Не би било честно да се поставя такова напрежение върху един отбор, който израства бързо и вече набира опит и в Европа.
 
Но такава вечер, като срещу Челси е, за да се изживее и да се усети удоволствието. Няма опасност от главозамайване, защото Конте ще е още по-суров към играчите си сега. Голямата новина за Юве е, че сега отбора може да играе в турнира без страх и без комплекси.

Докъде може да стигне този Ювентус? Подозренията са, че може да е далеч. Със сигурност отбора на Конте приключи търсенето на зрялост на европейската сцена с победата над Челси.Това търсене започна на "Стамфорд Бридж" през септември с обещаващ резултат.

След това имаше застой при гостуването на Нордселанд, но във вторник определено завърши позитивно. Мачът срещу шампиона на Европа беше като финал, който можеше да свърши зле. Защото на англичаните им стигаше и равенство и можеха да заложат отново на катеначото и контраатаката. Нещо, който събори Барселона и Байерн миналия сезон. На всичкото отгоре Ди Матео започна без изявен нападател в състава.

Но Ювентус бе по-силен от настоящия шампион и изигра един почти перфектен мач точно когато се искаше максимално усилие. Головете на Куалиарела, Видал и Джовинко напълниха очите на публиката, но това което най-много впечатли е психическата устойчивост, атлетизма и тактиката предприета пред своята публика.

А на трибуните бе не кой да е а Зинедин Зидан и Недвед. Двамата бяха на терена в онзи велик мач през 2003. Единият в Юве, другият в Реал. И двамата вкараха голове.

Победата за Ювентус е завръщането на клуба сред големите на Европа. Спечелването отново на един ранг, който бе изгубен в последните години след Калчополи. Разбира се, на Ювентус му липсват някои неща.
 
Няма "убиец" в наказателното поле тип Фалкао и трябва да работи много повече, за да стигне до гол. Но тези усилия рано или късно се възнаграждават. Корекции в този аспект са възможни. Това е пътят Ювентус отново да се установи сред грандовете в Европа.

Тази година в Шампионската лига липсва една крачка. На 5 декември отбора на Конте гостува в Донецк срещу невероятния Шахтьор на Мирча Луческу. Победа ще осигури първото място в групата, а равенство - класирането напред.
 
Никой в Торино не мисли за варианта за загуба. Защото такъв е Ювентус днес - винаги искащ максимума. Както беше по времето на Зидан и Недвед. Които със сигурност са останали доволни от това, което видяха.

ВИДЕН ПЕТРОВ