Случи се и тази година. Във вълнуващата битка на националните купи в Европа и тази година имаше малък клуб от долните нива, който съсече големите и стигна много далеч в един турнир, в който според очакванията трябваше отдавна да е отпаднал.

Брадфорд Сити сюрпризира всички, като отстрани три отбора от Висшата лига - Уигън, Арсенал и Астън Вила, за да стигне до финала за Купата на Лигата. Брадфорд, от четвъртото ниво на футбола в Англия си подпечата билета за "Уембли" и финал за Купата на Лигата срещу Соунзи.

Това не е най-известната купа в Англия, но това не отнема нито косъм от заслужената гордост на жителите на това градче близо до Лийдс. Те са едва вторият тим от четвъртата дивизия, който стига до финала в турнира и може да станат първия, който печели купата.

Миналата година по това време цяла европа говореше за Мирандес, който маршируваше триумфално в турнира за Купата на краля. От трета дивизия на Испания, аутсайдера взе скалповете на Виляреал, Сантандер и Еспаньол. На полуфинала се сблъска с Атлетик Билбао на Биелса, който по онова време печелеше като гост даже на Манчестър Юнайтед. Рейдът на Мирандес приключи на полуфиналите.

Също миналата година Кевели от третото ниво на френския футбол стигна до финала за Купата на Франция. Там обаче отстъпи с минималното 0:1 на Лион. И като говорим за Франция през този сезон нещата не са различни. Във вторник, докато Брадфорд отстраняваше Астън Вила на полуфинала, дилетантите от Епинал изхвърлиха от Купата на Франция Нант и се класираха за осминафиналите, за да ни обещаят още приключения.

В Германия изненади също не липсват. Миналата година на финала бе втородивизионния Дуисбург, който обаче бе отнесен с 0:5 от Шалке. Единият от двата полуфинала пък беше между тимове от Втора Бундеслига.

Всички помним как Унион Берлин на Георги Василев се класира на финала в турнира през 2001, за да отстъпи от Шалке с 0:2. Тогава отборът на Гочето беше в третото ниво на немския футбол.

Защо обаче Италия е единствената държава, в която подобни изненади не се случват? Ако погледнем носителите на Купата на страната ще видим, че там монопола е на едни и същи отбори. Големите клубове. Някои ще посочат триумфа на Виченца през 1997 г. Да, това не е от големите клубове, но тогава беше тим от първа дивизия и след това стигна до полуфинал за КНК.

За Купата на Италия не е имало големи изненади от 1967 г. когато Падова от Серия В се изправи във финала срещу Милан и загуби. Твърде малко за втория голям турнир в Италия. Още повече, че футболната лига отдавна направи регламента такъв, че да лимитира появяванията на аутсайдери в последната фаза.

Няма майтап, тази година на полуфиналите стигнаха първият, вторият, четвъртият и седмият в Серия А. Петият, шестият и осмият отпаднаха на четвъртфиналите. От първите осем липсваше само третият Наполи, който отпадна по-рано от Болоня.

В Италия големите имат привилегията да се включват директно на осминафиналите и ако дори имат предимство по отношение на домакинството, то възможността на малките да ги отстранят е миниатюрна.

Добра ли е такава Купа на Италия? Последна четворка като настоящата със сигурност си има своя блясък. Но пък и това, което става в другите купи, където Манчестър Юнайтед може да се наложи да се преоблича в съблекалня на полето, със сигурност носят повече тръпка.

Като имаме предвид, че през януари целта на големите клубове е да запазят състава си здрав и да дават почивка на основните играчи, може би няма да е лошо в Италия също да пуснат големите от самото начало. Един сблъсък между Пицигетоне и Милан през август, макар и с резервите на росонерите също ще донесе вълнение. Още повече, че само така малките, тези които гледат звездите само по телевизията, може да се сблъскат с тях. А футболът е точно за това. За такива приказки като тази на Брадфорд.