Хиляда дни след като хвърли фланелката на Интер на земята, Марио Балотели облече фланелката на Милан. Времето ще каже дали тези цветове, които обича от дете, са пътя към Итака за Супер Марио. Със сигурност пристигането му в Милано беше една огромна одисея.

Онази хвърлена на земята фланелка на тревата на "Сан Сиро"  в края на великата победа на Интер над Барселона с 3:1 през април 2010 г. беше края на периода му в Интер. Едно кратко появяване на терена под освиркванията на публиката и крясъците на Моуриньо. Марио отиде в съблекалнята, където Марко Матераци опита да се саморазправи с него.

Феновете може би са му простили, топлени от спомените на головете, които вкара. Но звездите в съблекалнята - никога. Моуриньо си тръгна след требъла, а първото нещо, което направи заместника му Бенитес беше да му каже "Ти си четвърти нападател след Милито, Ето'о и Пандев. Отговорът на Балотели бе да звънне на мениджъра си Мино Райола и да му каже "Да си вдигаме чукалата".

Тръгна си едно момче, което в дебютния си сезон в Серия А, на 18 г. заобиколи хладнокръвно вратаря на Аталанта и вкара първия си гол, а след това спечели и първото скудето. Марио беше новото чудо на италианския футбол и талант, който всички очакваха да се превърне за Интер в такова знаме, каквото беше Пепино Меаца повече от 10 години.

Президентът Масимо Морати обаче бе убеден от съветниците си, тези в костюмите и тези във футболните екипи, че това момче не може да бъде обуздано. И Супер Марио отлетя за Манчестър.

Заминаването беше много тежко за родителите му Силвия и Франко, които с години му помагаха да превъзмогне травмата на расистките обиди от трибуните. Те го изпроводиха с открито публично писмо. "Като родители сме тъжни, но и обнадеждени. Марио е много млад и много крехък. Притеснени сме, но и се надяваме, че Марио в една друга среда, под ръководството на Манчини, който му даде път още на 17, ще намери добро място, за да израстне".

Онова лято през 2010 г. майка му Силвия го изпрати с медал, подарък за 20-годишнината, на който пишеше "Професионализъм, себеотдаване, човечност". Синджирчето го скъса Моуриньо, който го дръпна от врата му при един скандал между двамата. На другата страна на медала има звезда, като на всеки лъч има изписано име на някой от семейството му. Родителите и братята му.

На 17 август 2010 г. Балотели бе представен пред английската преса, за която той беше основен източник на храна. Първите му думи като играч на Сити бяха "Не съм лошо момче. Не съм и твърде добър, просто саможив". Никой и досега не му е повярвал.

Две години и половина в Сити бяха пълни със зрелищни случки. Хубави отигравания, провали, перли наречени "Балотелати", голове, които впечатляваха феновете, контузии и наказания. Не му липсваше нищо. Нито в добрия смисъл, нито в лошия.

В първия мач на 19 август вкара първия си гол - срещу Тимишоара за Лига Европа. Започна бързо, но менискуса го спря и го прати при хирург. Върна се във Висшата лига през октомври и на 7 ноември вкара първите си голове в първенството - срещу Уест Бромич. Два гола, гарнирани с изгонване. Типично за Марио.

Първият му сезон в Англия завърши със слава. Манчестър Сити спечели Купата на Англия след триумф на "Уембли" и наградата играч на мача. Марио със сигурност влезе в сърцата на феновете на Сити с двата си гола на "Олд Трафорд" при победата 6:1 над Манчестър Юнайтед. След първият вдигна фланелката си и показа надписа "Защо винаги аз?". В последният мач за сезона срещу КПР той направи първата и единствена асистенция за Ман Сити в първенството. Но тя осигури гола на Серхио Агуеро, който донесе титлата на Гражданите за първи път от 44 г.

Тези "златни" моменти обаче плуваха в море от "балотелате", който навредиха на имиджа му. 11 дни след представянето му той размаза своето Ауди А8, след това се сби с Джером Боатенг, беше изгонен за удар от кунгфуто срещу Динамо Киев, Манчини го нарече глупав, замеря със стрелички момчета от академията на Сити, пропусна гол срещу ЛА Галъкси заради опита да се прави на интересен и удар с пета, посети мафиот в Неапол и се озова в прокуратурата, подпали дома си с пиратки, сби се с Мика Ричардс, настъпи Скот Паркър по главата и го наказаха за 4 мача, съсече Сонг и отнесе 3 мача, а освен това бе силен и на нежния фронт - от проститутката Дженифър Томпсън (бивша на Руни) до Рафаела Фико, от която вече има дете.

Заплахата, че ще прати Сити на съд заради глоба и сдърпването с Роберто Манчини на тренировка, развалиха отношенията му с Манчестър Сити. И започна одисеята. В бурните води, единствено националния отбор на Италия беше спокоен остров за Балотели. Той беше голямата звезда на тима на Евро 2012, където показа отлична форма.

Форма, която след това не демонстрира. Единственият му силен мач през есента беше Италия - Дания на "неговия" Сан Сиро. Супер Марио обича да играе за Италия, където получава нужното уважение и подкрепа. Същите неща очаква и в Милан, където се надява да се измъкне от усещането, че не показва пълния си потенциал.

С помощта на приятеля си от националния Ел Шаарави това е напълно възможно. След Киево - Милан от март 2010 г., който прати росонерите на 1 точка от първото място, Балотели, който от дете е миланист, обеща на съотборниците си в базата на Интер "Пинетиня" "Ще ви настигнем".

Тогава тренираше с червено-черни чорапи, които бяха мразени от Матераци. После получи Златен тапир и беше сниман с екипа на Милан, за което получи глоба. Върна се като фен на "Сан Сиро" за да скандира "Ибра, Ибра", след победата на Милан в дербито с Интер.

Всичко е нагласено за големия пробив на Марио. Освен едно - Алегри не е толкова добър в отношенията с играчите, колкото Прандели. Но Галиани знае как да създаде около Балотели нужната обстановка, за да се чувства добре. Ако Марио послуша медала (професионализъм, самоотдаденост, човечност) съвсем лесно Миланело ще се превърне в истинска Итака за него.

Бившата "гнила ябълка" сега донесе на Милан ентусиазъм. Преди време попитаха Балотели "Берлускони, твърди че Касано е най-добрия италиански талант. Какво мислиш?" Отговорът беше по Балотелски "Той разбира малко от футбол. Иначе досега да ме е купил".

Сега Касано е съперник в дербито на Милано, което е след 20 дни. Да, даже Меаца премина в Милан, но в края на кариерата си, когато краката му не бяха бързи. Бало е едно момче с горещо сърце, което търси реванш.