Имаше време, когато Уейн Руни и Кристияно Роналдо бяха като синоними. Млади, надарени и предопределени да блестят за Манчестър Юнайтед. Те бяха, заедно с онова младо момче в Барселона наречено Лео Меси, тинейджърите идоли, които заплашваха да доминират в световния футбол дълго време.

Всъщност имаше време, когато Уейн Руни изглеждаше доста по-обещаващ от Роналдо. Когато съотборниците му го избраха за играч №1 на Юнайтед през сезон 2005/06, незрялостта на Роналдо, самоувереността и дори страхливостта му, караха останалите да се ядосват. Рууд ван Нистелрой бе продаден след като се сдърпа с Роналдо на тренировка, но той не бе единственият, който постави под съмнение вярата на Фъргюсън в младия португалец, който изглеждаше далеч по-малко впечатляващ от Руни.

"Никога няма да забравя, как се прибирах от един мач срещу Чарлтън, малко след като Кристияно пристигна при нас, и си мислех "отказвам се от него", призна този сезон Гари Невил в една от вестникарските си публикации. "Той постоянно се търкаля по земята, никога не е на поста си и не е надежден".

"За мен като някой който е играл с Дейвид Бекъм и Райън Гигс, които са световна класа играчи и работят по целия терен, да играя с Кристияно беше постоянно разочарование. Помня как го пляснах веднъж и как ме влуди, когато опита да отиграва с пета елементарна топка пред празната врата. "Какво по дяволите правиш? Тук ние не правим такива неща", му изкрещях. Търпението ми към него, както и на останалите играчи беше много малко", допълва Невил.

И тогава изведнъж нещо се промени. Толкова драстично, че когато Руни и Роналдо се изправят утре вечер един срещу друг на "Сантяго Бернабеу" и са на терена заедно за първи път от финала на Шампионската лига в Рим през 2009, изглежда странно да се мисли, че Руни някога е бил по-обещаващ от Роналдо. Португалецът всяка седмица се представя така, че вече се е издигнал над простосмъртните разбирания за модерния футбол.

Какво се промени? Роналдо се промени! Невил разкрива изненадата в съблекалнята на Юнайтед, когато младия им съотборник се върнал след лятната ваканция през 2006 г. Той вече не бил онова почерняло малко момче, а мъж със здрава физика, който станал различен играч. Все още твърде отдаден на прескачането на топката с двата крака и другите трикове, но вече никой не можел да го изблъска далеч от топката или да го хване в неточна позиция.

Роналдо се превърнал в звяр на терена. Мощен, безпощаден, фокусиран и брутално ефективен.

Израстването на Кристияно съвпада с привличането на Неманя Видич, Патрис Евра и Майкъл Карик, които са важен фактор в подобрението на Юнайтед след 2006 г. От отбор в преход между 2003/04 и 2005/06, който не може да преодолее първата фаза от елиминациите в Шампионската лига и завършващ на 15, 18 и 8 точки зад шампиона на Англия, тима на Фъргюсън стана изключително силен, спечелвайки три поредни титли и веднъж Шампионската лига. Полуфиналист в турнира през 2007, шампион за 2008 и втори през 2009, преди Роналдо да напусне към Мадрид за почти 100 млн. евро.

Трудно е човек да не погледне на тези години като годините на Роналдо на "Олд Трафорд". В крайна сметка Кристияно стана толкова фундаментален за стила на Юнайтед, че на Уейн Руни му се наложи да се примирява с позиция на фланга. Уейн стана просто част от хора, който приглася на голямата примадона. Головете на Руни намаляха, докато тези на Роналдо растяха. В последните 2 сезона на португалеца той вкара 68 пъти, а Руни с почти същия брой мачове имаше 38.

Роналдо играеше силно и беше звездата във всяка среща, но това стана за сметка на Руни. Дори Фъргюсън заяви през 2008, че трябва да "определи ролята на Уейн по-добре, а не да го жертва заради отбора".

Когато Кристияно замина за Мадрид през юни 2009 беше естествено Руни да използва тази възможност, за да развие собствената си кариера. Веднага след трансфера Руни каза в едно интервю, че има огромно желание отново "да играе на своята позиция". И че ако това стане "следващият сезон ще се превърна от онзи, който може да е велик играч, във велик играч".

Руни веднага прогресира и през 2009/10 вкара 26 гола в първите си 24 мача, преди да получи контузия в глезена срещу Байерн в Шампионската лига. Травмата се усложни, когато той се завърна за реванша срещу баварците и това провали сезона му и световното през 2010.

Това обаче беше преди почти 3 години. Руни продължи да дава своя принос за Юнайтед след това, но за него важи повече определението, че е футболист представящ се с голямо постоянство белязано от някои велики моменти. Докато Роналдо, както и Меси, постигат нови висини на величието във всяка една седмица.

В последните 6 години за Златната топка Меси завърши трети, втори, първи, първи, първи и пак първи. Роналдо беше втори, първи, шести, втори и втори. Руни беше 26-и, 13-и, осми, пети, не попадна в класацията и 15-и.

Феновете на Манчестър Юнайтед и Англия никога няма да спрат да обичат Уейн Руни. Но сега, когато се среща със стария познат Роналдо, хората могат да се замислят, че вероятно от Руни можеше да се очаква повече. Неговото ранно узряване, силна физика и безстрашие го направиха играч с много по-малко място за развитие, отколкото повечето тинейджъри.

В контраст, Роналдо имаше уменията и отдадеността, но се нуждаеше от време, за да се развие психически и физически. Играчи като него, които израстват толкова са единици на поколение. Като изключим Меси, няма друг на неговото ниво.