Да се справи с важните неща първо, това е било винаги мотото на Михаел Лаудруп. Някои го определят като твърде безформено, други твърде сиво и неамбициозно.

Но това, което прави датчанина начело на Суонзи наистина е впечатляващо. Едва от осем месеца в клуба той донесе първата купа в 100-годишната история на уелския тим. Победата с 5:0 над Брадфорд на финала бе очаквана, защото хората свикнаха със зрелищния начин на игра на Суонзи.

Откакто Жозе Моуриньо стоеше край тъчлинията по английските стадиони, публиката в Англия не се е прехласвала толкова по чуждестранен мениджър. Любовта към Лаудруп се увеличи вчера, след мача на Уембли, когато датчанина вдигна първата си важна купа.

Лаудруп за Челси, Арсенал, Реал Мадрид. Изберете си вие. Може би и той ще го направи.

Неговият отбор играе зрелищен футбол с бързи подавания, бързи пробиви и великолепно разбирателство, което видяхме отлично при третия гол срещу Брадфорд. Суонзи е красив за окото и не само когато срещнат отбор от Лига 2, като във финала за Купата на Лигата. Този мач изглеждаше толкова едностранчив, че направо изглеждаше жестоко за Брадфорд.

Лаудруп е от 8 месеца в Англия и вече има купа, като мнозина веднага сравниха това с Арсен Венгер и Дейвид Мойс, които вече 18 години общо нямат трофей. Но подобно сравнение е ненужно. Защото Лаудруп прави нещо различно.

В началото на сезона имаше трудности. Твърдеше се, че играчите не разбират методите му и желанията му. Но това отдавна остана в историята, а Лаудруп си проби пътя до Уембли, където играчите му го хвърляха нависоко след мача, но внимаваха много да го хванат обратно без косъм да падне от главата му. Защото Лаудруп е важен за Суонзи.

След мача мениджърът отиде на пресконференцията и пренебрегна сдърпването между Дайър и Де Гузман при дузпата, като каза че вината е негова. Просто защото не е определил дузпаджия, тъй като досега на отбора му не е била отсъдена дузпа откакто той е там. Точка на историята и тя вече е забравена.

Освен това Лаудруп се показа като джентълмен. "Този финал ще остане в историята, малка част заради нас, но голяма част заради Брадфорд". А освен това мениджъра може да каже това на половин дузина езици.

Лаудруп винаги е бил човек, на който мнозина са се възхищавали. Един от най-елегантните, финни и изтънчени играчи в Европа по своето време, той познава "Уембли", добре защото там спечели Купата на европейските шампиони с Барселона. В страната, в която култа към мениджъра е много по-голям от другаде, Лаудруп сега е обичан навсякъде.

При всичкото бързане сега датчанина да бъде изтъкнат като подобрение пред Венгер или като човек, който да промени съдбата на Челси, беше интересно да се чуе какво каза Петер Шмайхел миналата седмица.

Бившият вратар на Манчестър Юнайтед е добър приятел на Лаудруп и човек, на който Михаел първи се е обадил след като получи предложение за работата в Суонзи. Шмайхел смята, че Лаудруп се нуждае от още време, за да се ошлайфа преди да поеме големи клубове. Още повече с нетърпелив собственик като Абрамович.

Всеки мениджър трябва да се докаже като се справи с криза в работата, а Лаудруп още не е стигал до подобно нещо. Той изкара по един сезон в Хетафе, Спартак Москва и Майорка, а преди това бе четири години начело на Брьондби.

За Суонзи, където работят по удължаването на контракта му, който изтича през 2014 г., добрата новина е, че Лаудруп не говори като човек, който е готов да скочи при първата възможност. Той не смята, че по-голям клуб, означава по-добра работа.

"Мога да прекарам 8 години в мечти да ръководя Барса, да отида там, да загубя финала за купата и да отпадна на полуфинала в Шампионската лига и да ме уволнят. Не мисля, че това е за мен", каза той тази седмица.

Когато остави своя отпечатък върху Суонзи, особено чрез включването в състава на Пабло Ернандес и Мичу, които донесоха своя испански артистизъм на "Уембли", Лаудруп бързо признава и това, което е наследил.

Победата над Брадфорд не е само кулминация на 8 месеца усилена работа на Лаудруп, но от десетилетие под ръководството на Хю Дженкинс, който, ако има такава награда, веднага щеше да бъде избран за президент на сезона. Даже президент на десетилетието, като се има предвид израстването на Суонзи от дълбините на футболната лига и факта, че клуба бе изправен пред фалит.

Лаудруп използва и разви тези основи и стабилността, която доведе до това Лион Бритън, един от героите вчера, да играе за клуба във всички дивизии на футболната лига.

Как обаче да се запази такъв момент? Отговорът на този въпрос е забавен за Дженкинс, който преди десетилетие трябваше да решава проблема как клуба да си плати сметките за вода и ток. Но е предизвикателство и има знаци, че Лаудруп е повече склонен да го приеме, отколкото да напусне при първата голяма оферта.

Като човек, който създаде само приятели при гастролите си в Италия и Испания, той може да има много контакти. Но изглежда, че намери своята твърда земя под краката точно сега в Южен Уелс.

Той дори успя да звучи ентусиазиран и откровен когато го запитаха как ще се справи с уелското съперничество на Кардиф Сити, който е на път да влезе във Висшата лига. "Играх за Лацио срещу Рома, за Ювентус срещу Торино, за Реал срещу Атлетико, за Барселона срещу Еспаньол. Така че това ще е интересно".

За тези, които се притесняват, че Лаудруп може да е твърде учтив като мениджър бе посланието вчера. Той остави ветерана и капитан Гари Монк на пейката, а пусна халфа Ки като централен защитник. Решение обяснено от датчанина с желанието отбора му да разиграва още по-добре топката, тъй като той знаеше, че Суонзи ще я владее повече.

Лаудруп сътвори история в Суонзи. Впечатли всички. Но знае добре правилото "работиш 10 месеца, а празнуваш 3 дни". Сега го чака още месеци работа. Дали в голям клуб? По-скоро не. Защото сега той иска да направи всичко отново.