Тази седмица в Шампионската лига всичко зависеше от обратите. Най-много се говореше дали Барса ще успее да обърне Милан, след загубата 0:2 в първия мач. В Англия пък чакаха чудо от Арсенал след поражението 1:3 у дома от Байерн. Малага също искаше обрат срещу Порто, за да продължи великолепния си рейд като дебютант.

Но макар Малага да постигна своя обрат и да продължи напред, а Арсенал да бе на един гол от чудото, седмицата без съмнение принадлежи на Барселона. Каталунците отново показаха невероятна игра и спечелиха безапелационно с 4:0 срещу Милан, за да продължат напред.

Нито един от играчите на Барса не се и съмняваше, че резултата може да бъде обърнат. Въпреки че в историята на Шампионската лига нямаше отбор загубил първия мач като гост с два гола без да се разпише и след това да продължи напред. И имаше причина за това самочувствие.

Първата от тези причини е, че Барса просто си е Барса. В този състав има толкова много класа, че може да направи каквото си иска с всеки съперник на терена. Втората причина е, че Милан, макар и в серия от 10 поредни мача без загуба в първенството, не притежава толкова класа. История - да, но не и достатъчно силни, а и опитни играчи, които да обезличат Барса.

Милан се превръща в най-обръщания голям отбор в историята, защото това не е първия случай, в който губи след като има отлична преднина. Съпротивата на росонерите на "Ноу Камп" изтрая около 5 минути, ако не и по-малко.

Да, срещу росонерите беше Барса на Лео Меси и качествата на каталунците не се поставят под съмнение. Но за пореден път Милан показа слабости в онова, което преди време наричаха европейската ДНК на клуба. Случилото се срещу каталунците не е прието от никой в клуба като кошмар. Нито от треньора, нито от играчите, нито от ръководството, даже и от феновете. Барса си е Барса си казват всички.

Милан може да не е на нивото на Барса в момента, но можеше да покаже малко повече старание, малко повече дисциплина и умения. Масимо Амброзини е човек, който има над 15 години при росонерите и е играл 10 пъти с Барса. Капитанът на Милан обаче бе сред най-слабите и постоянно подаряваше топката на Иниеста, Шави, Бускетс. Защитниците на Милан изглеждаха като ученици на изпит по тригонометрия, които не са си научили урока.

Но всъщност това не е изолиран случай. Историята на росонерите е пълна с подобни обрати - Бордо, Ла Коруня и разбира се най-болезненият и фрапантен случай - Истанбул.

Феновете ще кажат 2-3 подобни случая за половин век история, са нищо. И може би са прави. Всеки клуб има своите черни моменти. Но докато тифозите сядат в бара и продължават да говорят как Милан е най-титолувания клуб в света, ще има и такива, които ще кажат, че са най-обръщаният клуб.

Не трябва да се връщаме толкова назад в историята, за да си припомним първия голям обрат. На 19 март 1996 г. или преди 17 години, росонерите бяха на четвъртфинал за Купата на УЕФА. Те пътуваха до Бордо с аванс от 2:0 в първия мач, но французите имаха в състава си Зидан и Дюгари. Фабио Капело и неговия тим са уверени в успеха, но Дюгари вкарва два от головете за победата 3:0.

Може би най-срамният допуснат обрат беше срещу Депортиво. На четвъртфиналите от Шампионската лига през 2004 г. Милан победи испанците 4:1 у дома и всичко изглеждаше отлично. Но в Ла Коруня нещата се объркаха. Пандиани, Валерон и Луке вкараха още през първото полувреме за Депортиво, като първия гол падна до 5-ата минута, както срещу Барса онзи ден. Срещу Бордо Милан също пусна ранен гол. Съвпадение, което не бива да се пропуска.

След паузата Депортиво вкара още един гол чрез Фран, за да спечели с 4:0. Това си остава една от четирите най-големи загуби на росонерите в Европа (другите са 1:5 от Барса през 1959, във вторник пак срещу каталунците и по едно 0:4 от Манчестър Юнайтед и Борусия Д).

Най-кошмарният провал на Милан обаче си остава финала на Шампионската лига в Истанбул през 2005. Може би един от най-силните отбори на Милан със Стам, Малдини, Неста, Креспо, Шевченко, Кака изигра отлично първо полувреме срещу Ливърпул и поведе с 3:0 (попадения на Малдини и два на Креспо). Слуховете твърдят, че росонерите са празнували в съблекалнята на почивката, сякаш са спечелили мача.

Но в рамките на 360 секунди Ливърпул изравни, а при дузпите спечели купата, което си остава и най-голямата катастрофа на Милан в историята.

По-притеснителното за тифозите на Милан е, че в последно време подобна отпуснатост се вижда все по-често. Така беше преди година срещу Арсенал, след като Милан победи 4:0 у дома, загуби 0:3 на Емиратс и бе съвсем близо до нов грандиозен провал.

Истината е, че поражението от Барса не е прието толкова тежко от росонерите, но в клуба трябва да направят своите изводи, защото за пореден път Милан играе слабо след като е впечатлил в първия мач.

ВИДЕН ПЕТРОВ