В спомените на всички, той винаги ще си бъде онзи нисичък и слабичък, бързоног нападател, който се вмъкваше сред най-добрите защити, на най-големите футболни сцени, свеж и млад.

Новината, че Майкъл Оуен се отказва от футбола в края на сезона накара може би всички да се запитат "Кога изминаха всички тези години?"

Може би това е въпросът, който и самият Майкъл Оуен си задава понякога, след като направи първия си шедьовър на 18 и стигна пика си на 21 г. Това развитие приляга повече на гимнастик или на гениален артист, а не на един от най-добрите голмайстори на Англия за всички времена.

Той така и не успя да задържи формата си от тези ранни години на кариерата му. Една от причините, които всички изтъкват са контузиите. Контузии, причинени от факта, че започна твърде млад, играеше твърде много. Друга от причините обаче са неговите решения. Къде да отиде, кога да го направи. Защото ако беше избрал друг път в някои случаи, можеше да има повече върхове в кариерата си.

Не че сега са малко успехите му. Той е четвърти сред най-добрите голмайстори на Англия за всички времена, един от едва четиримата англичани, носители на Златната топка. Нападател, който впечатли цяла Англия, като разцепи защитата на Аржентина още като 18-годишен на световното през 1998 г. Той беше впечатляващ тинейджър, за когото говореше целия свят. И още по-странното - принадлежеше на Англия.

Оуен вкара два гола, които спечелиха ФА Къп за Ливъпрул през 2001 г., но онзи гол срещу Аржентина си остава неговият най-голям шедьовър. Както и хеттрикът в Мюнхен през септември 2001, в една от редките вечери, когато феновете на Англия можеха да се отдадат на чист екстаз.

Странното при Оуен е, че той е определян повече по представянето си за Англия, отколкото в клубните му отбори. Една наистина необичайна ситуация.

Той беше велик нападател на Ливърпул, но въпреки това на "Анфийлд" го освиркаха, когато се завърна там с екипа на Юнайтед. Именно в Ливърпул Оуен преживя най-силните си години. Той беше на "Анфийлд" от дете до 2004 г. В периода, когато Майкъл беше по-бърз от вятъра и по-хладнокръвен от хирург.

Роби Фаулър беше любимецът на червените, докато Оуен още от малък работеше върху имиджа, за спонсорите, да изгради корпорация от спортната си слава. Талантът му беше наистина рядък. Още като тиинейджър, когато не винаги вкарваше, но беше впечатляващ. Головете и славата дойдоха толкова бързо.

Спортна личност на годината на Би Би Си още на 18, носител на Златната топка на 21 г. Голмайстор на Висшата лига два пъти по ред на 18 и 19 г.

И въпреки това списъкът с трофеите на Оуен не е голям. Той трябваше да чака до зенита на кариерата си, за да спечели титлата като резерва в Манчестър Юнайтед. Единствената силна година за него откъм трофеи е през 2001 г. когато спечели ФА Къп, Купата на Уефа, Купата на Лигата, Суперкупата на Европа. Общо има 9 трофея, от които 3 пъти Купата на Лигата и 2 пъти Къмюнити Шийлд.

Невъзможно е човек да не се запита, не можеше ли Оуен да направи повече? Със сигурност можеше. Особено ако беше планирал и реализирал трансферите си по-добре. Още в първия случай, когато напусна "Анфийлд" той не взе правилното решение. За да не разгневи феновете, нападателят избра да отиде в чужбина, а не в друг английски клуб.

А Оуен никога не е бил завоевател. Той обича семейството си, конете, голфа и снукъра. Затворен в хотелска стая в Мадрид с новородено бебе, той не успя да се установи. Изкара само една година в Реал Мадрид и раздялата с кралския клуб зарадва и двете страни.

Но връщане назад нямаше. Оуен искаше да се прибере в Ливърпул, но Рафа Бенитес не беше оптимист за това и нападателят се озова в Нюкасъл. Там той така и не успя да блесне, а и контузиите (първо счупена метатарзална костица на крака, а после и кръстни връзки на коляното) го извадиха от игра за повече от година.

Оуен се завърна, но вече не беше същият играч. Нито физически, нито психически. Защото напусна мястото, на което принадлежеше, в грешния момент.

В Манчестър Юнайтед също имаше няколко бляскави мига, като победния гол за 4:3 срещу Манчестър Сити в последната минута, но нищо не можеше да върне бляскавата му кариера обратно.

В Стоук Сити Оуен пък съвсем не беше на мястото си. В отбор, който разчита на физиката и центриранията, нападател като него няма място. И той вкара един единствен гол до момента.

Оуен се отказва от футбола и ще бъде помнен винаги. И не случайно получава позиция във Футболната асоциация. Защото именно за Англия бяха най-бляскавите му мигове. Със своите 40 гола от 89 мача за трите лъва, той отстъпва само на Боби Чарлтън, Гари Линекер и Джими Грийвс.

Мнозина ще се ядосват за това, което можеше да направи Оуен, но не постигна. Особено на клубно ниво. Макар да има 220 гола в 475 мача за клубовете си, той не направи това, което можеше да постигне. Но мнозина ще останат с онези хубави спомени от ранните му години, когато той бе най-бляскавият футболист на Англия.

ПЕТЬО ПЕТЕВ