Сделката, която през 2003 г. промени из основи английския футбол, стана факт за броени дни, и то в страна, където търговските операции често отнемат месеци. Изкупуването на Челси обаче бе резултат от шокиращи светкавични действия.

Кейт Харис, банкерът съветник на Челси, си го спомня отлично: "Обядвах в лондонското Сити, когато ми се обади Кен Бейтс и ми каза: "Имам нужда от теб. На "Стамфорд Бридж". Сега!" Това се случи на 27 юни - все още във време, когато Мохамед Ал-Файед е единственият чужд собственик в Премиършип.

Бейтс се бе срещал с Абрамович само ден по-рано в хотел "Дорчестър" и бе получил оферта от него, оценяваща акциите на клуба на 60 млн. лири. Бейтс я отхвърлил, а руснакът се извинил, настигнал го преди да е размислил и преговорите продължили. Харис си спомня, че в залата, в която били проведени, имало плакат с надпис:

"Рим не е изградил империята си със заседания на комисии, а убивайки тези, които са застанали на пътя му". И допълва: "В края на преговорите поискахме като жест Бейтс да запази за себе си мезонет в хотела и това е всичко, което получихме.

В 6 часа вечерта бе постигнато споразумение и в 7 сутринта то бе обявено официално. Никога дотогава в моята кариера не бях провеждал по-бърза сделка." Нито Бърч, нито Харис бяха чували за Абрамович преди това, но веднага усетиха, че се извършва революция, на която никой не обръща внимание.

"Предишното лято бяхме взели Енрике де Лукас без пари, през зимата - никого, и изведнъж бяха похарчени 150 млн. лири", разказва Бърч. Челси подписва с Глен Джонсън, Смертин, Жереми, Верон, Дъф, Уейн Бридж, Джо Коул, Муту, Креспо, Макелеле и Скот Паркър.

"Това беше катализатор за промени, защото принуди останалите клубове да търсят нови източници на приходи и трасира пътя за чуждестранната собственост - обяснява Бърч.

- Преди това в Англия се купуваха чужди играчи едва в края на тяхната кариера. Изведнъж започнахме да ги привличаме от Италия и Испания в пика на развитието им. Недостатъкът е, че това създаде инфлация в заплатите в цялата лига. Ако играч в Челси получаваше по 200 000 лири седмично, някой от друг клуб се обаждаше:

"Хубаво, а аз не заслужавам ли поне 100 000? Това пропи и надолу по дивизиите, където се намериха и такива, които заявиха: "Окей, а може би аз заслужавам поне 20 000 лири седмично?". Тогава бившият бос на Арсенал Дейвид Дийн заяви: "Абрамович паркира танковете си на нашата ливада и започна да ни обстрелва с банкноти от по 50 лири."

А сега допълва: "Нищо не се е променило, само банкнотите вече са от купюри по 500 лири." Според него дотогава Юнайтед и Арсенал са имали предимство заради естественото си развитие и своята фенбаза, но духът е бил изпуснат от бутилката и сега няма как да бъде върнат обратно.

Десет години по-късно и след неуморна работа на Ленарт Йохансон и Мишел Платини УЕФА ще въведе финансов феърплей, за да предотврати подобни безотчетни разходи. Йохансон дори ги смяташе за неморални и унищожителни. Платини обаче разкри неотдавна, че прокарва правилата по желание на Силвио Берлускони и Масимо Морати. Но междувременно Абрамович нахълта в уютния европейски футболен елит.

Когато през 2003 г. той пристигна, имаше доста съмнения, че това няма да трае дълго. Десет години по-късно може би е време да се тегли чертата и да се каже, че той промени английския и европейския футбол завинаги.

Елитни английски клубове, придобити от чуждестранни собственици от 2003 г. досега:
Арсенал, Блекбърн, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Астън Вила, Бирмингам, Лийдс, Ливърпул, Куинс ПР, Саутхемптън.

РОБ ДРЕЙПЪР, "ДЕЙЛИ МЕЙЛ". Превод: "7 дни спорт"