Бразилия разби Испания с 3:0, но още преди да изтече и последната минута на финала за Купата на конфедерациите, един от коментаторите на БНТ побърза да обяви "края на една ера", намеквайки за доминацията на "ла фурия роха" през последните години. Думата "ера" в цитирания израз изглежда точна, обаче дали тук става въпрос за край, е много спорно.

Испания все още е актуалният световен и европейски шампион. Това е отбор, който от 2008-ма година насам обикновено побеждава всеки, изпречил се на пътя му. Разбира се, в контролите тимът, който се изгради от Луис Арагонес и бе доусъвършенстван под ръководството на Висенте дел Боске, допускаше по някоя и друга загуба. И в два случая пораженията бяха със срамно изражение (срещите с Аржентина и Португалия през 2010-та година). Но в мачовете от значение, мачовете за трофеите, Испания печелеше.

По-внимателните бързо са забелязали спорен елемент в предното изречение. "Ла фурия роха" изобщо не стигна до финала в надпреварата за Купата на конфедерациите през 2009-та година. Тогавашният само европейски шампион беше спрян от един пределно мотивиран състав на САЩ, който няколко дни след това успя да поизплаши и Бразилия в последния мач за трофея. Година по-късно обаче Испания стъпи на световния връх, а по пътя претърпя и последното си поражение в среща, която не беше приятелска. До този момент.

Как Испания побеждаваше? И то побеждаваше (и вероятно ще продължи да побеждава) така, че почти изтри спомена за онзи испански национален отбор, който винаги беше определян за фаворит и винаги рано-рано си стягаше багажа за дома, когато дойдеше време за големите турнири. Спомняте ли си? В последния засега двубой на България на световно първенство Мориентес и компания унищожиха с 6:1 тима на Христо Бонев, но това не попречи на Нигерия и Парагвай да продължат напред. Тези дни в Бразилия, в решаващия си мач с иберийците, мач, в който се нуждаеха от успех, африканските "суперорли" загубиха с 0:3.

Промяната дойде благодарение на една проста идея. Ако противникът не може да пипне топката, то той не може да вкара гол. Тази идея, трябва да се подчертае, по своята същност е защитна – тя казва как противникът да бъде обезвреден. Техниката и експлозивността в испанския стил са залегнали дори в псевдонима – "ла фурия роха", но футболът на Испания стана печеливш, когато постави акцента върху превъзходството при владеенето на топката.

Така тимът от Иберийския полуостров започна първо да обезврежда, а после и тотално да обезличава своите съперници. "На терена имаше само един отбор" – така може да се казва една евентуална книга за ерата, в която испанците се наредиха сред най-добрите на европейската и световна сцена. Ера, която май все още не е приключила.

Въпреки това, нещо действително се случи във финала на "Маракана". Когато Испания разгроми Таити с 10:0, някои се възмутиха, че победителите не проявиха милост към своя опонент. Други обаче отбелязаха, че иберийците всъщност са проявили уважение. Играейки близо до максималните си възможности, момчетата на Дел Боске не демонстрираха специално отношение спрямо таитяните, а им показаха как стоят нещата във футбола на най-високо ниво.

Същото стори и Бразилия в последния двубой от турнира. Друга от старите сили в този спорт – Италия – също беше близо до това да даде урок на Испания. В полуфинала обаче "адзурите" паднаха след дузпи, същите тези дузпи, които бяха емблематична слабост на състава от Апенините на три поредни световни първенства през 90-те години на миналия век.

Но Бразилия върна испанците към правило номер едно – на терена има не един, а два отбора. После публиката на "Маракана" и тимът на Луиш Фелипе Сколари премазаха противника си като в уличен бой, с невероятна агресия и себераздаване.

А заключителните минути, в които бранителите на "селесао" разиграваха топката пред очите на съперниковите футболисти, бяха последният удар в боя, чрез който петкратният световен шампион Бразилия най-сетне посрещна испанците в клуба на най-добрите и ясно им заяви, че за да прибавят още четири звезди над емблемата си, ще им трябва много повече от превъзходство във владеенето на кълбото.

"Този трик с топката", казваха сякаш бразилците, "ние много добре си го знаем. Не, испански приятели, ще ви трябва много повече. На нас например ни трябваше драмата през 1950-та. През 1982-ра и 1986-та пък ни бе необходимо да видим как световната титла се изплъзва на може би най-вълнуващия отбор в историята ни, Бразилия на Теле Сантана и Зико".

"Искате само още три звезди? Няма проблем, изживейте прокобата на дузпите, която тегнеше над италианците, минете през славни битки като Италия-ФРГ от 1970-та, или пък Бразилия-Италия през 1982-ра. Ето така, драги испанци, стоят нещата във футбола на най-високо ниво".

Към момента Испания все още заема европейския и световен връх. Както показва историята, поражение в турнира за Купата на конфедерациите не предвещава провал на световно първенство, даже напротив. Затова ерата на испанците би трябвало да приключи истински, когато те преминат през провал, поне подобен на този, през който преминаха французите през 2002-ра година.

Когато и да стане това, а то рано или късно ще стане, вече трябва да се има предвид, че Испания никога повече няма да бъде симпатичният губещ, онзи тим на Раул и Мориентес от 1998-ма. Испания вече е част от клуба на големите сили във футбола и бразилците го потвърдиха с отношението си във финала на "Маракана".

В края на краищата тазгодишният турнир за Купата на конфедерациите не сложи точка на една ера. Той потвърди някои основни положения във футболната игра. Като например за аутсайдера, в случая Таити, който не печели мачовете, а сърцата на феновете – със смелостта си да се изправи срещу обстоятелствата.

Като правилото на "скуадра адзура", тимът, който редовно го надиграват, който като филмовия герой Роки Балбоа понася удар след удар и едва ходи, но пък хич не е лесно да го повалиш – пада чак след дузпи. А що се отнася до Бразилия... е, Бразилия, както се видя за пореден път, си е Бразилия.

Виктор Чулев, Gol.bg