Петър Ценков и Иван Маринов с Opel Antara влязоха във Висшата лига на рали-рейда с поредния си успех на международната сцена. Българският екипаж финишира 10-ти от 88 стартирали автомобила в рали „Пътят на коприната“, което се проведе в Русия. В момента екипажът се радва на заслужена кратка почивка, след което започва подготовка за есенния сезон. В предаването „Резултат“ по телевизия Bulgaria On Air Петър Ценков разказа за приключението в Русия и за целите през новия сезон.

Това беше второ ви участие в „Пътят на коприната“ и от 23-ти миналата година, сега се класирахте 10-ти. Направо се изстреляхте, така да се каже, във Висшата лига. На какво се дължи това?

Петър Ценков: До последния момент не знаехме, че имаме такъв резултат. През цялото време поддържахме равномерно темпо, стараехме се да тушираме и редуцираме техническите проблеми по колата. Нашата кола е добра, стабилна е, но не е шампионска – не може да поддържа най-високото темпо, но пък може би опитът, който имаме в навигацията и това, че запазихме колата в тежките условия ни помогна постепенно да се издигнем до топ 10, което за нас е огромно постижение.

Стартирали са 88 автомобила, 30 от тях са отпаднали още в първия етап. Толкова ли беше трудно това състезание, с какво беше по-различно от миналото?

Петър Ценков: В това състезание организаторите се бяха постарали да направят етапите изключително дълги, бяха подбрани много тежки терени. Такива, които са през пясъчните дюни, през места, където не са обработвани пътищата, т.е. много див терен. И точно това изигра лошата шега на повечето състезатели, защото всички очакват първият етап да бъде по-бърз, по-опознавателен, а той си беше тежък сериозен етап и тези препятствия, които ги има по трасето някои са ги подценили. Не само може да катастрофираш, ами можеш да счупиш и колата и да се стигне до нараняване, когато не подходиш по правилния начин. Според мен организаторите се бяха постарали да стигнат до нивото на рали „Дакар“ и поне половината участници да отпаднат.

Наистина по трудност май не му отстъпва това рали?

Петър Ценков: Да. Тази година не отстъпва и всъщност е по-концентрирано от рали „Дакар“. В рамките на 7 състезателни дни то обединява на „Дакар“ повече от половината състезателни километри.

Имало е етап, който е наричан 1001 дюни – в действителност толкова ли бяха дюните?

Петър Ценков: Може да бяха и повече, тъй като целият етап беше пясъчен. Имаше и дюни, разбира се, които бяха „диви“, не както перуанските, където можеш да развиеш скорост, а са с много чупки и гърбици. До мен буквално се заби един с камазите, толкова остра бе дюната. Видях и шампионите с бъгитата как закъсваха, наистина тежък пясъчен терен с много тежка навигация и с множество изненади в него.

А вие имахте ли момент, в който закъсахте с колата?

Петър Ценков: Може би ще прозвучи самохвално, но нямахме такъв момент. Единственият ни проблем беше този със загряването и охлаждането. Просто имахме отказала вентилаторна перка и трябваше в дюните да караме без охлаждане.

Това при каква температура навън се случва?

Петър Ценков: Това изискваше хем да поддържаме скорост в дюните, което означава да си на първа или втора предавка на пълна газ, а в същото време да пазиш и температурата. За щастие, бяхме така подготвили колата, че и тези 118 градуса, с които карахме през дюните, не бяха фатални, за да блокират и развалят мотора. Успяхме да излезем и там вече с много по-бавно темпо продължихме, вече с охладена кола.

Налагало се е да пускате дори парното, за да стане това охлаждане. Как се издържа при 40 градуса навън, ако не е и повече?

Петър Ценков: Трудно, но в момента, в който си под напрежение и най-важно е да върви колата, за да можеш да имаш шанс да приключиш навреме, не го мислиш това нещо. Но наистина е много тежко да включиш парното, то в самата кола вътре е може би над 50 градуса, защото тя действа като един огромен радиатор на всичките системи. Ще ви кажа например, че водата, която си държим в стекове вътре в колата, след втория час не можеш да я държиш с ръка, толкова се е нагряла, камо ли пък да я пиеш. Надявам се този пример да даде една реална представа в каква обстановка сме вътре.

Колко часове ви се налага да сте вътре в колата?

Петър Ценков: Нашето време за тези средни етапи, които са около 500 км – беше около 7 часа, което е едно от добрите времена. Разбира се, шампионите го изминават за по-кратко време, но това е минимумът в състезателно темпо.

Можем ли да кажем някаква ориентировъчна сума, която ви е била необходима за подготовка за това състезание?

Петър Ценков: Конкретната сума е около 20 000 евро. А това, което сме се подготвяли е останало от „Дакар“, не е само за състезанието. И благодарение на това, че сме го правили и преди е малко по-лесно. Но все пак са огромни средства и суми, които не се намират лесно.

А намира ли се кой да помага?

Петър Ценков: Трудно е. Общо взето в България повечето спонсори свързват това с бизнеса, който имат и оттам идва затруднението. Пък и те считат, че тези състезания са далеч от нашата страна и нямат голяма полза. Точно заради това медиите трябва да ги отразяват по-активно. Аз, доколкото мога се старая да има отзвук и в телевизията, и в пресата, но това не е достатъчно.

 

Интервюто взе Николета Маданска