Нула победи, 4 равенства и една загуба. Това е летният баланс на Ювентус. Очевидно е, че е разочароващ, но представянето изглежда по-притеснително от резултатите. Срещу Интер бианконерите можеха даже да спечелят (Пирло удари греда малко преди края), но дори и това да се беше случило, нямаше да промени нещата толкова много.

През цялото лято Ювентус показа симптоми на трудно изграждане на играта. Липсва скорост и сработване. Има странни проблеми в равновесието на тима и най-вече в атака. Срещу защитата на Интер, който пусна 4 гола срещу Валенсия, атаката на Юве въобще не изглеждаше на ниво.

Впечатлението е, че Ювентус все още търси себе си, но има трудност да го направи. Освен това физическите трудности са само един от проблемите. Сега контролите приключиха и предстои Суперкупата на Италия. Със сигурност Конте има за какво да се притеснява. Като цяло проблемите са три: формата на националите, трудностите в изграждането на играта и атаките, и най-вече адаптирането на новите.

В Маями за първи път Конте пусна титуляри всичките си национални състезатели с изключение на Бардзали, който е третиран различно, заради една отшумяваща вече контузия. Силите на националите не са на ниво, което е разбираемо след тежкото лято, малкото почивка и натоварените тренировки в САЩ.

Сега да се преоткрие формата преди Суперкупата на Италия (на 18 август срещу Лацио) няма да е лесно. Бианконерите се прибират в Италия и на 11-и имат среща с Вилар Пероза, което не може да се причисли като проверка на нивото. След това Конте ще има пълния си отбор чак в средата на август след контролата на националния тим. Това е само няколко дни преди мача с Лацио.

Най-вече Пирло е далеч от обичайната си форма. Маркизио също не е брилянтен. Защитниците, с изключение на някои грешки на Киелини, изглеждат по-напред в подготовката.

В първите две години на Конте, Ювентус винаги е показвал свой собствен стил на игра. Ясен и точен. Дори и когато отбора не може да покаже това, което иска, е виден стила, движението, включванията без топка, разбирателството между нападателите и халфовете. Пирло винаги има две или три възможности за добър пас.

Всичко това обаче сега в контролите не се видя толкова. Щом краката не тичат много, тогава и пасовете и възможностите са ограничени. Но въпреки това Ювентус изглеждаше сякаш не знае какво да прави.

Една от причините за тези трудности може да са новите играчи. В Ювентус никога не е лесно да се адаптираш. Затова на Карлос Тевес и Фернандо Йоренте ще им е нужно време. Включването на Вучинич до Тевес в мача срещу Интер е ясен знак, че за Суперкупата ще играе този, който е в най-добра форма. А Мирко в този момент изглежда най-добре.

От тактическа гледна точка в момента Тевес се включва по-добре от Йоренте, от когото се иска игра, различна от това, на което е свикнал. В Маями обаче Тевес въобще не стреля към вратата, а Ювентус вкарва тревожно малко. Три гола в пет мача, от които един от дузпа и само един нападател с гол (Матри срещу ЛА Галъкси). Докато двамата нови Топ играчи не се адаптират, проблемите на Юве пред гола си остават.

Джи Би Оливеро, "Гадзета дело спорт"