Любовта ще спаси Серия А

В квалификационните кръгове на турнира, а и в самата групова фаза "росонерите", водени от Фабио Капело, показват великолепен футбол и печелят всичките си десет мача, и то при голова разлика 23:1. Ромарио, тогава състезател на ПСВ Айндховен, бележи единствения гол в мрежата на миланския отбор. Година по-късно Милан ще стъпи на европейския връх след успех с 4:0 над Барселона – този път Ромарио, вече играч на каталунците, няма какво да добави.

В надпреварата за Купата на УЕФА Ювентус с двамата Баджо (не са роднини, въпреки че са родени недалеч един от друг) печели трофея без особени проблеми след победи с 3:1 и 3:0 над Борусия Дортмунд, като Дино вкарва три, а Роберто – два пъти. Андреас Мьолер също поразява вратата на състава, с който няколко години по-късно ще вземе купата от Шампионската лига, след успех над Ювентус.

От коя страна е тимът, който печели Купата на носителите на купи през 1993-та? След краткото изложение до момента едва ли е трудно да се досети човек. Във финала, игран на "Уембли", Парма на Невио Скала побеждава Роял Антверп с 3:1, а Серия А получава поредното си европейско признание.

Обратно в 2013-та година, месец април. За трети пореден път Италия е останала без представител на полуфиналната фаза в европейските клубни турнири, след като Байерн Мюнхен се е разправил с Ювентус в Шампионската лига, а Фенербахче елиминира Лацио в Лига Европа. Всъщност пет сезона назад от италианските тимове само Интер, и то веднъж (през 2010-та, когато печели Шампионската лига), е попадал сред най-добрите четири в някоя от европейските клубни  надпревари.

На прага на 112-тото издание на италианското футболно първенство да се каже, че през последните няколко години то е позагубило позициите си, би било омаловажаване на процесите, настъпили на Апенините. В началото на 90-те години на миналия век мнозина смятаха Серия А за най-стойностния шампионат в света, а сега голяма част от феновете вероятно не биха я поставили дори сред най-добрите четири на Стария континент.

Трябва да се признае, че продуктът Серия А наистина не е на необходимото ниво. Някои от стадионите не са достатъчно модерни, скандалите с уреждане на отделни срещи и цели първенства са все така актуални, а качеството на играта е такова, че италианските тимове твърде често са неконкурентоспособни на съперниците си от първенства като английското, испанското, германското.

Неконкурентоспособността, разбира се, има и финансово измерение, но то е по-скоро следствие на останалите й аспекти и следствие на неспособността на футболните ръководители да се откажат от остарелите модели на управление, както и от методите на работа, присъщи за миналото. В този смисъл, макар че може би звучи и малко парадоксално, престоят на Ювентус в Серия Б бе първата стъпка към едно изкачване, за което тифозите на "бианконерите" се надяват, че ще доведе до нова ера на доминация, не само на домашната, но и на международната сцена.

Този сезон Ювентус за втора поредна година започва шампионатното си участие като изявен фаворит. Торинският гранд задържа основните си футболисти и си осигури нови попълнения в лицето на Карлос Тевес, Фернандо Йоренте и Анджело Огбона. Така треньорът Антонио Конте ще може да разчита ако не на по-силен, то поне на толкова силен състав, колкото спечелилия Скудетото през изминалата кампания.

Затова въпреки незадоволителните резултати в предсезонните контроли и нелеката програма на старта на Серия А по всичко личи, че "бианконерите" и този път ще бъдат основният претендент за титлата. Успехът над Лацио с 4:0 в двубоя за Суперкупата на Италия е поредното доказателство за качествената разлика между състава на "Старата госпожа" и останалите елитни италиански отбори.

Ръководството на торинския клуб обаче не бива да забравя за една друга разлика, която все още съществува, и за чието преодоляване се работи – разликата между Ювентус и най-силните европейски отбори в момента. Положителното в случая е, че Конте и президентът Андреа Аниели имат еднакво мнение по въпроса.

"Знаем, че си заслужихме правото да мечтаем, но не бива да се заблуждаваме. Ако помислим внимателно, да кажем, за Реал Мадрид и как отбор от подобен калибър не е печелил Шампионската лига от 2002-ра година, няма как да не си дадем сметка колко трудно е да се постигне целта да изкачим европейския връх", каза Аниели веднага след триумфа за Суперкупата.

"Миналия сезон освен Суперкупата на Италия, спечелихме и Скудетото. Ще бъда доволен, ако повторим постижението си през тази кампания", коментира пък Конте. Търпение, трудолюбие и здрав разум – това са добродетелите на възродения Ювентус. Тим, който заслужава да мечтае, но предпочита реализма.

Реализмът, даже и в малко пресилена форма, доминира и в Милан. Наставникът Масимилиано Алегри и няколко от футболистите на "росонерите" вече обявиха, че целта пред отбора е повторно класиране в челната тройка, но сякаш съставът от Милано е единственият, който би могъл да се бори с Ювентус за титлата.

Да, на фона на славните формации на Милан от близкото и далечното минало, настоящата не изглежда кой знае колко впечатляващо. Привържениците на седемкратните европейски шампиони обаче сигурно си спомнят сезон 1996/1997, който "росонерите" започват със състав, включващ Паоло Малдини, Франко Барези, Роберто Баджо, Джордж Уеа, Марсел Десаи, Алесандро Костакурта, Деметрио Албертини, Звонимир Бобан и още доста други известни имена.

Актуалният тогава шампион на Италия завършва на 11-тото място в таблицата, само шест точки над чертата на изпадащите, а освен това отпада от Шампионската лига още в груповата фаза, въпреки че в своята група Д е считан за най-класния отбор (останалите тимове в групата са Порто, Розенборг и Гьотеборг).

Сегашният Милан може и да не блести особено, но разполага с прагматичен, добре сработен тим, който през втория полусезон на изминалата кампания допусна само една шампионатна загуба, от първенеца Ювентус, а в Шампионската лига изигра страхотен първи осминафинал срещу Барселона.

Представянето на "росонерите" срещу ентусиазирания и талантлив млад състав на ПСВ Айндховен показа, че и настоящата формация на миланския клуб има главните качества на големите отбори – изключителна целенасоченост и способност грешките на противника да се оползотворяват по най-добрия начин.

Марио Балотели и Стефан Ел Шаарави пък най-вероятно ще се конкурират за голмайсторския приз не само в рамките на собствения си клуб, но и в Серия А като цяло. Наличието на подобно атакуващо дуо може да бъде разликата между тима от Милано и съставите конкуренти. То подкрепя и тезата, че този Милан също има потенциал и имена, които не бива да бъдат пренебрегвани.

Сред водещите голаджии на италианския елит се очаква да се нареди и Марио Гомес. Както и да се казва, централният нападател винаги е имал култова роля във Фиорентина и беше време опитният Лука Тони да отстъпи отговорностите си на някой по-млад колега. Отборът от Флоренция обаче разполага с много повече от добър класически таран.

Така например тимът се води от талантлив млад специалист, какъвто безспорно е Винченцо Монтела. Още с работата си начело на Катания бившият нападател изпъкна, а в първия си сезон като мениджър на "виолетовите" затвърди доброто впечатление. През изминалата кампания малко не достигна на Фиорентина да измести Милан от третата позиция в класирането, а що се отнася до играта, достатъчно е да се припомни срещата на тосканците с Ювентус през септември миналата година, когато "бианконерите" не бяха победени, но бяха надиграни – нещо, което напоследък се случва сравнително рядко.

По отношение на трансферите, Стеван Йоветич напусна, но засега Адем Ляич все още е в състава - шансовете да остане не са големи, но ги има. Ако се вярва на статистиката, през миналия сезон представянето на 21-годишния футболист бе по-добро от това на новия състезател на Манчестър Сити. В шампионата Ляич е вкарвал гол средно на всеки 147 минути (общо 11 попадения), докато същият показател за Йоветич е 192 минути (общо 13 гола). Освен това Ляич има шест асистенции, докато головите пасове на черногореца са пет.

Пък и Гомес не е единственото интересно ново попълнение на "Артемио Франки". В редиците на "виолетовите" бяха привлечени футболисти като Йосип Иличич, Хоакин, Олександър Яковенко и перспективния черногорец Марко Бакич. Формата на Джузепе Роси в предсезонните контроли (7 гола) също подкрепя предчувствието, че Фиорентина е фаворит за място в челната тройка на Серия А.

Като недостатък на тосканския отбор може да се посочи защитата, която не бе особено заздравена, а Емилиано Вивиано не бе задържан на вратарския пост и сега опциите пред Монтела за мястото под рамката не звучат кой знае колко обнадеждаващо за тифозите – 35-годишните Кристиано Лупатели и Густаво Мунуа, 18-годишният Лука Ледзерини и 24-годишният Нето (с 8 мача в Серия А).

Отбраната може да се окаже една от слабостите и на Наполи. Защитата на италианския вицешампион ще претърпи сериозна промяна, от една страна заради новата схема, която се очаква да налага Рафаел Бенитес, а от друга – заради напускането на основни фигури като вратаря Морган де Санктис и Уго Кампаняро.

Промяната при неаполитанците обаче не засяга само защитата, като естествено трябва да се спомене раздялата с голмайстора на Серия А Единсон Кавани. Вярно е, че на "Сан Паоло" бяха привлечени и доста нови състезатели като Гонсало Игуаин, Дрес Мертенс, Хосе Кайехон, Раул Албиол, вратарите Пепе Рейна и Рафаел.

Но феновете на Наполи няма как да не се притесняват, след като две от най-важните фигури в клуба през последните години – Кавани и треньорът Валтер Мадзари – си тръгнаха от града под Везувий. Освен това за отбор като неаполитанския със сигурност ще бъде много трудно да съчетава успешно участието си в Шампионската лига с мачовете на домашната сцена. През сезон 2011/2012, когато обстоятелствата бяха подобни, неаполитанският тим приключи на петото място в таблицата.

Според статистиката за последните двадесет сезона няма да бъде учудващо, ако на петото място през кампания 2013/2014 завърши Рома. За този период "вълците" са били пети в три случая, с един по-малко от Парма и колкото Палермо. Сега обаче "дуковете" почти сигурно няма да бъдат кандидат за челната шестица, а "розанерите" са в Серия Б.

Статистиката може и да не е най-добрият източник за прогнози, но точно отразява положението на "джалоросите" в елита на Апенините, защото за същите тези последни двадесет кампании римляните най-често са завършвали на втората позиция – общо шест пъти.

Непредсказуемостта на Рома е емблематична и от отбора наистина може да се очаква всичко – както да направи великолепен сезон и да влезе в челната тройка (още повече, че за втора поредна година няма да участва в евротурнирите и ще може да се съсредоточи изцяло върху изявите си на домашната сцена), така и да се провали с гръм и трясък.

С поредния нов треньор в лицето на Руди Гарсия и с ежегодната порция драстични промени в състава, единствената константа за "вълците" е легендарният Франческо Тоти. Докато "джалоросите" имат играчи като своя капитан, който в края на септември ще навърши 37 години, тяхната магия няма да угасне.

Заради тежка контузия, друг от легендарните футболисти на Серия А – Хавиер Санети – няма да може да започне първенството заедно с любимия си Интер. Невероятният дух на 40-годишния играч, който е твърдо решен да се завърне на терена и да продължи състезателната си кариера, определено ще липсва на "нерадзурите" по време на мачовете през първите месеци от новото издание на шампионата.

Повод за известен оптимизъм сред феновете на миланския тим е назначаването на Валтер Мадзари на треньорския пост. Начело на Наполи специалистът доказа, че е сред най-добрите на Апенините. Привличането на талантливи футболисти като Ишак Белфодил, Мауро Икарди и Сафир Тайдер също би трябвало донякъде да обнадеждава тифозите на трикратните европейски шампиони.

Освен това се очаква Интер съвсем скоро да има нов собственик в лицето на индонезийския бизнесмен Ерик Тохир, но евентуалната сделка едва ли ще окаже сериозно влияние върху състава още през сезон 2013/2014. Квота за турнира Лига Европа и намеса в битката за Купата на Италия – това сякаш е оптималното, на което могат да се надяват привържениците на отбора от Милано.

За по-добри резултати работата, която Мадзари ще свърши през сезона, едва ли ще бъде достатъчна. След катастрофалното си представяне през изминалата кампания Интер се нуждаеше от тотално преобразяване, обаче без още качествени нови попълнения промяната трудно би се реализирала на практика. 

Актуалният носител на Купата на Италия Лацио и Удинезе си приличат по това, че и двата тима като че ли надскачат себе си най-вече заради добрите си треньори, сработените състави и опитните голаджии от калибъра на Мирослав Клозе и Антонио ди Натале. Въпреки че като цяло не разполага с кой знае какви известни имена, отборът на Владимир Петкович спечели финала с Рома за втория по престиж трофей в Италия, стигна до четвъртфинал в турнира Лига Европа и в един момент от сезон 2012/2013 дори бе замесен в борбата за Скудетото.

"Фриуланите" на Франческо Гуидолин пък продължават да изненадват всички с представянето си, макар че преди началото на всяка кампания се разделят с основни футболисти. Дори и без Мехди Бенатиа и Диего Фабрини, който стигна до националния отбор на Италия, Удинезе едва ли ще разочарова – клубът привлече множество перспективни състезатели (за хърватите Игор Бубнич и Франо Млинар, както и за 20-годишния швейцарец Силван Видмер вероятно ще се чува доста за в бъдеще), а и в предни позиции разполага с дуото Ди Натале-Муриел.

Така дори и да се приеме, че битката за титлата на Апенините ще се води предимно между два отбора, от които единият е изявен фаворит, борбата за третото място и европейските квоти почти сигурно ще бъде изпълнена с обрати и интересни моменти, тъй като силите на претендентите за тези позиции са почти изравнени.

И макар че има своите недостатъци, Серия А заслужава вниманието на футболните фенове по света. Доминацията на италианските отбори беше разбита, но нейният двигател стои непокътнат. Италия не е преставала да обича футбола с луда страст и именно тази голяма любов би могла един ден да върне италианския шампионат обратно на върха.

Виктор Чулев, Gol.bg