Когато има удар, много често има и контраудар след това. Мнозина почувстваха, че мачът между Манчестър Юнайтед и Челси в понеделник вечерта не беше добър. Туитър беше залят от мнения. Един журналист написа "Ще може ли някой да ми върне обратно тези 90 минути от живота ми?" Но веднага след това идва контраудара.

Някои отбелязаха, че това е бил мач, в който сме видяли "висша класа" на защитата. Други твърдят, че е било зрелищна партия шах между два от най-добрите тактически умове във футбола. Приятел, който работи в една медия "изчурулика": "Много голове = изгубено изскуство на защитата, равенства 0:0 = разочароващ и негативен футбол, който никой не иска да гледа".

Проблемът с логиката на моя приятел е, че ако контролираш медиите, можеш да използваш същия аргумент и да го обърнеш наобратно и всичко става добро. Нулевите равенства са майсторство в защитата, а резултатните мачове предлагат забава без край.

Предпочитам да мисля, че зрителите са малко по-изтънчени от това. Головете са вълнуващи, когато си на 8 години. Бяха вълнуващи преди Ю Туб и телевизиите с много канали, където можеш да си ги поръчаш и да ги видиш. Повечето футболни фенове не се нуждаят от голове, за да се насладят на мач... ако е изигран добре.

"Изигран добре" генерално означава, тактически схеми, които работят, атакуващи играчи, които се представят на ниво. С изключение на Уейн Руни, това не се случи наистина миналата вечер. И не се случи, не защото защитата беше толкова брилянтна, а защото двата отбора не се представиха на ниво.

Юнайтед влезе в мача с първата мисъл за сигурност. Равенството беше ОК, а загубата щеше да е проблемна на този етап. Явно беше по-консервативен и по-умерен подхода от този, който ще видиш в мач от елиминациите на Шампионската лига.

Челси отиде още по-далеч, като извади състав без изявен нападател. Андре Шюрле може да е резултатен, атакуващ играч, но той игра във всеки мач за Байер Леверкузен миналия сезон като крило. А във всеки от онези мачове имаше голям, силен централен нападател (Щефан Кислинг).

Каквото и да правеше германецът, дали мислите, че игра като централен нападател, като фалшива деветка или като допълнителен халф, идеята бе да затруднява Майкъл Карик. Той го правеше през почти цялото време. А когато правиш нещо, в което не си достатъчно опитен, не го правиш добре. Обратният ефект се усети в целия отбор.

Вместо традиционните за нападателите на Челси включвания зад защитата, лондончани имаха движението на Шюрле, което съвсем не беше същото.

Като резултат, след като ничия защита не направи сериозни грешки, отбраните не бяха поставени под голямо напрежение. Повечето от играта им, тактическа и практическа, беше напълно обикновена. Точно затова, по моето скромно мрение, това не беше майсторска класа на защитата. Това беше мач, в който и двамата мениджъри излязоха, за да не загубят, в който и двете защити не бяха наистина тествани.

Можеше да се насладим повече, ако залогът беше по-голям. Ако имаше напрежението от края на сезона. Но тук нямаше такова. И как да има? Това е вторият кръг на сезона.

Проблемът е, че много от мненията доведоха до генерални изводи за Висшата лига. Старомодните веднага извадиха мненията, че през 80-те години на миналия век играта е била по-добра. Друга част пък не спираше да ритуитва "Голяма реклама за Висшата лига".

Феновете на Висшата лига виждат това, като атака срещу тях и веднага извадиха аргументите за звездна защита и тактически гении. 

А всъщност това просто трябва да се нарече от неутралните "слаб мач", защото и двата клуба играха на сигурно и оставиха битката и контраудара за друг ден.

Габриеле Маркоти "Таймс"