Първият стадион на Арсенал "Манър Граунд" се е намирал в Плумстед (Южен Лондон), като в началото е представлявал гола поляна. В последствие са построени трибуни, а за първият официален мач на тима във Втора дивизия, се появява и козирка над една от трибуните. На "Манър Граунд" артилеристите играят цели 20 години, преди през 1913г. да се преместят в северен Лондон.

След като клубът се съвзема от жестоката финансова криза в началото на миналия век, новият собственик на клуба решава да го премести, заради слабата посещаемост на двубоите. Така през 1913г. "артилеристите" се настаняват на легендарния "Хайбъри", където ще радват феновете си в следващите 93 години.

Оригиналният проект на съоръжението е изработен от известният тогава архитект Арчибалд Лейч, който създава един типичен английски стадион - една отделна покрита трибуна и три открити. През 1930 е построена козирка над всички седящи места, а източната и западната трибуни са реконструирани. В най-сериозните двубои "Хайбъри" е побирал близо 60 000 зрители, а официално обявеният капацитет до 90-те години е 57 000. През сезон 1993/94 абсолютно всички места на стадиона стават седящи, което сериозно намалява капацитета на съоръжението до 38 419 души. За мачовете от Шампионската лига части от трибуните са затваряни и заради това Арсенал е принуден да играе европейските си мачове на "Уембли", където се събират спокойно до 70 000 души.

Разширяването на "Хайбъри" се оказва невъзможно заради силно застроения район, в който се намира стадиона. След като са разгледани различни възможности, през 1999г. е приет проект за построяването на нов стадион, който да събира 60 000 зрители. В крайна сметка през юли 2006г. новият "Емирейтс стедиъм" е открит, на името на известната авиокомпания, с която Арсенал сключва най-скъпият договор за спонсорство на стойност 100 млн. паунда. Това ще е и името на стадион поне до 2012г., когато изтича крайния срок на договора.