Георги Илиев-Майкъла на 70: ЦСКА трябва да се върне там, където му е мястото

Георги Илиев-Майкъла е с противоречив статут сред червената общност заради острия си език, но има запазено място в историята на ЦСКА. Един от армейските юноши, постигнал най-големи успехи с първия отбор. До името му личат 133 участия и 4 гола във всички турнири с червения екип, 3 титли на България, отстранявания на действащите европейски шампиони Нотингам и Ливърпул, паметни полуфинали за КЕШ срещу Байерн Мюнхен – все мачове, в които защитникът е титуляр за една от най-силните генерации в летописа на ЦСКА. Днес Георги Илиев навършва 70 години и в интервю за „Тема Спорт“ се върна към забележителната си кариера.

Г-н Илиев, къде ви намирам в навечерието на празника?

– Аз всеки ден имам празненство (смее се). Здрави сме, бизнесът върви нормално, в ЦСКА също се нормализират нещата. Не съм в България, в Монако съм. Да си спомня за мача, след който ги отстранихме за КЕШ. Тогава бяха четирикратен шампион на Франция. Това са най-хубавите неща и те остават завинаги. Излизахме като равен с равен срещу тези съперници. Това е ЦСКА! Да не се прекланя пред никого. Искам да се върне ЦСКА там, където му е мястото. Да участва в Шампионската лига и да стига до март догодина. Ето сега имаме страхотен собственик, невероятен стадиона, прави се чудесна база. Той прави всичко, което е нужно за един голям отбор. И ние сме длъжни също да дадем най-доброто за този процес. Къщата ще се намести, още малко е нужно и всичко ще бъде наред. Сега ще имаме и нов треньор. Освен шампион, в ЦСКА всеки друг треньор не може да вирее. Христо Янев не, че е лошо момче, спечели две купи, класира ни за Европа, свърши си работата. Но в ЦСКА целите са по-големи, не може ОФИ да ни бие 5:0. Оптимист съм, че всичко ще си дойде по местата.

С какво най-много се гордеете, като се обърнете назад?

– С това, че съм цесекар. Това е мечта да играеш в този клуб. Да вдигнеш няколко пъти титлата, да побеждаваш най-големите отбори в Европа – шампиони на Франция, Италия, Англия. Има ли нещо по-голямо за един футболист?

Като юноша в структурите на ЦСКА (б.а. – в Септември), как се извървява пътя до първия отбор в онази огромна конкуренция?

– Ние гонихме топките на Якимов, Жеков, Пенев, Аспарух Никодимов. Най-големите футболисти за онова време. Беше мечта да ги видиш до теб, да им подадеш топката. След това да играеш със Стойчо Младенов, Ради Здравков, Пламен Марков, Цецо Йончев, Джеки, Джони Велинов – огромна чест. 15 човека, и 15-те страхотни футболисти. Още като юноша се отказах от една година там, за да отида в Сливен и да се боря за място в А група. И това беше много силен отбор, бихме Левски, направихме равен с ЦСКА. Играех с Николай Арабов – един от най-добрите защитници в първенството, и си паснахме чудесно. Само това да те вземат в първия отбор на ЦСКА беше достатъчно, за да се надскачаш всеки път. Паро Никодимов, великолепен треньор, най-добрият – той ни накара да вярваме в себе си и да не се притесняваме от нищо. Имахме самочувствие, че сме не по-лоши от най-добрите отбори в Европа. И го доказахме в мачовете. С Левски също имахме невероятна конкуренция. Но просто ние бяхме шампионите, след това станаха те.

С кого от отбора бяхте най-близък и с кого поддържате близки отношения и днес?

– С всичките. И Цецо Йончев, Джони Велинов живееше над мен – аз на третия етаж, той на шестия. Пламен Марков… Всичките, няма някой, с когото да не съм бил в добри отношения. Всичко беше за ЦСКА, останалото беше назад. И да е имало пререкания, когато излизахме на терена, нищо друго не ни интересуваше. ЦСКА беше велико нещо. И продължава да е. Дано го разберат настоящите футболисти и ръководители.

Има ли нещо, за което съжалявате в професионалната кариера като играч или директор?

– Не. Единствено за полуфинала с Байерн Мюнхен, когато при 3:0 в 18-ата минута не успяхме да спечелим по-убедително. Изпуснахме го този мач, ако ги бяхме отстранили отивахме на финал с Астън Вила. Спокойно можеше да ги бием. Но така се стече мачът, те направиха силни смени, ние не успяхме да се ориентираме. Все пак това е Байерн Мюнхен, да не забравяме. Имам фланелката на Румениге, на Йън Ръш. Това да си играл срещу най-големите футболисти е страхотно усещане. И след като треньорът и публиката казват, че съм се представил добре, за мен това е достатъчна оценка, когато се обърна назад.

Снимка: БГНЕС