Много се зарадвах на победата над Румъния, но тя дойде твърде късно и с твърде много късмет за да заличи резилите с Албания и ужасната игра на отбора като цяло. А и да си го кажем право, вчера мачът можеше да завърши както 3:0 за лъвовете, така и 1:3 за северната ни съседка.

Бербатов и компания може и да си помислиха, че са ни умили очите, ама не. С една победа за цял квалификационен кръг няма да стане. Щеше да стане с класиране, а не стачки и бойкоти срещу треньора и лошите стадиони, с игра щеше да стане.

Но аз лично по-разочарован от националния отбор не помня да съм бил, дори когато Чехия трагично ни прати нок-даун с 6:0 насред Прага, а Швеция ни показа вратата на Евро 2004 с 5:0. Просто защото това поколение бе най-обещаващото...

Затова предлагам да гледаме волейбол.

Първо във волейбола няма арогантни треньори решили да съсипят всеки отбор до който се докопат или пък такива, които дори не помнят имената на играчите си. Няма "спортисти", които наблягат на нощните тренировки в известни столични клубове.

Има и нещо друго, заради което си струва да предпочетем спортните зали вместо футболните стадиони. Двореца на култура и спорта във Варна никога не остава празен. Варненци се редят на опашки като за аудиенция с папата, само и само за да гледат момчетата на Мартин Стоев.

Трето ние сме име във волейбола и там никога няма да ни поднесат мамалига, пирожки или каквото и да било друго изделие на хранителната промишленост.

Ние сме не само име, но и класа. Дори когато отборът играе зле, той може да победи колоси като световния шампион Бразилия, да счупи невероятния карък срещу Полша. Да смаже Италия и Испания докато са на върха. Това май е най-важното!

И пето, последно, във волейбола наистина разполагаме с млади таланти. Такива обаче, които не крият таланта само за най-близките си, ами умеят да го показват на игрището. Или с други думи, волейболът има светло бъдеще. И ако днес победихме еврошампиона Испания, то утре може и ние да сме на върха.

За финал, не ме разбирайте погрешно, не казвам, че волейбола е по-добър спорт от футбола. Казвам само, че си струва повече да подкрепяте Матей Казийски, Пламен Константинов и Евгени Иванов. Защото те наистина го оценяват и се отблагодаряват по най-добрия начин - с победи!

Колкото да футболистите ни... Явно само празният стадион ги мобилизира, ами тогава така да бъде!

Александър Македонски, гол.бг