През последните години българското първенство се заля от всевъзможни анонимници от Киргистан, Азербайджан, Африка, Централна и Южна Америка.

Футболисти с нищо не превъзхождащи качествата на родните ни играчи. Сякаш обаче в клубовете ни царува някаква заблудата, че всички бразилски футболисти са като Кака, Роналдиньо и Роналдо.

Определено бройката за петима чужденци извън ЕС в отборите ни е доста завишена. Интересно е, че футболните ни управници от сградата на ул. „Иван Асен” №26 се изказват със същото единомислие. Направи го и президентът на Асоциацията на българските футболисти Дончо Донев. Бившият нападател обеща да внесе предложение до Изпълкома на БФС за намаляване броя на чужденците извън ЕС на следващото заседание на футболната ни централа.

Дефакто обаче никой от БФС не смее да вземе решение за намаляване изявите на знайните и незнайни юнаци по родните ни терени.

В почти всички европейски първенства точно и ясно е казано: По трима футболисти извън ЕС в отборите. В някои шампионати към въпросните гурбетчии има и допълнителни изисквания, както е в Англия например. Определен брой мачове за националните отбори или пък въпросните футболисти да идват от водещи европейски първенства.

Докато от БФС не ограничат бройката на недоказаните футболисти, младите ни таланти ще продължат да търкат резервните скамейки и рядко ще намират място на терена. Това състояние пък няма как да не рефлектира и върху националните ни гарнитури.

В момента ситуацията в първенството ни е такава, че едва един на всеки десет чужденци що-годе става и превъзхожда родната ни стока и по някакъв начин вдига нивото на „А” група.

Завишената бройка чужденци е безсмислена. Истината е единствено в развитието на школите и въвеждането на дублиращи отбори.

Нищо против чуждестранните играчи извън ЕС в шампионата ни, стига те да докажат с изявите си на терена, а не по родните дискотеки, че заслужават да са в България. Както го направиха Мурад Хидиуед, Ибрахима Гай, Тиаго Силва, Игор Томашич, Небойша Йеленкович, Ричард Еромоигбе.

Може би вина за изявата на всевъзможни гурбетчии имат и нароилите се мениджъри, както и постоянните войни между различните агенции. Естествено импресариата гледат да изкарат някой лев, пробутвайки клиентите си, но така първенството ни се заля от африкански и южноамерикански анонимници.

Основната вина обаче си остава в БФС, а може би и в държавата ни, която напоследък взе да дава родни тескерета на всевъзможни футболисти.

Ситуацията с бройката на чужденците, извън ЕС, в първенството ни е само една малка част от проблемите на БФС. Те са факт, защото футболните ни хора не взеха нито едно важно решение за 2-годишното си управление. Продължи ли това, футболът ни няма как да тръгне нагоре, а класирания на големи форуми от националния ни отбор или европоходи на клубните ни отбори ще продължат да са мираж.

Георги Пешев, Гол.бг