Роналдо: Връщам се, но във Фламенго

- Съвсем наскоро написахме заглавие, "Много Роналдо". Беше след мача Рома – Манчестър Юн. Но не ставаше въпрос за вас.

- Видях го и се стреснах. Мислех, че става въпрос за мен. После се усмихнах. Марката Роналдо винаги е най-добрата. Сега вече я държим двама. Не завиждам на Кристияно и не мисля, че еобвиненията от Рома за надменност са справедливи. Той прави някои номера, които не бива да прави. Те са, за да се избави от пазачите си. А аз винаги съм за футбола, който носи радост.

- Ще играете ли отново?

- Работя усилено за това. По 4-5 часа на ден. Така или иначе трябва да се възстановя. За да играя с приятелите на плажа и за да имам нормален живот. На последните прегледи докторите ми дадоха голяма надежда. Почти два месеца след операцията, коляното е в отлично състояние. Много по-добре отколкото беше другото коляно след операцията.

- Имате ли желание да играете отново?

- Огромно. Аз не си представям все още живота без футбол. В първите седмици бях съкрушен. Физически и психически. Отчаян. После дойде първия прогрес. Всичко започна да работи както трябва. След толкова време като инвалид, вече се движа почти свободно. Има още много време, поне 4 месеца преди да почна да тичам, но възстановяването е по-бързо от предишния път.

- Искате ли да се върнете в Милан?

- С моя отбор имам отлични отношения. Там вратите винаги са били отворени за мен. Но трябва да бъда във форма. Идеята е да остана няколко месеца в Бразилия. Може би във Фламенго. И ако всичко върви добре да се върна в Милан.

- Трябва да си върнете и оптималното тегло.

- За моето тегло се говори много. Но никой не знае как точно стоят нещата. Като момче бях 75 кг. Не е възможно сега да съм толкова. Станах световен шампион с 86-87 кг. Толкова бях и в Интер. Вярно, сега съм натрупал малко отгоре заради обездвижването.

- Ако трябва да направите диск за сина си Роналд с най-добрите моменти от кариерата ви, какво ще изберете?

- Най-силният Роналдо беше този от световното през 2002 г. Ще избера головете, разбира се. Най-много обичам този, който вкарах на Компостела с Барселона. После първият с екипа на Реал. Голът срещу Пиаченца за Купата на Италия с Интер. И голът с гърди, който вкарах за Милан срещу Каляри. Но най-вече искам да види моята история. Как стигнах до върха и после до дъното. Отново до върха и обратно на дъното. Такъв е животът.

- Ако играят Реал - Барселона за кой ще бъдете?

- Повече за Реал. Там играх много по-дълго. Но истински фен съм на Фламенго. Невероятно е как футбола те зарежда с емоция и страсти. От малък ходех да търся автографи от звездите. Ходех на тренировки, баща ми ме водеше на “Маракана” за да гледаме Фламенго. Там беше Зико. Той бе гаранция за невероятен спектакъл.

- Напоследък се говореше много, че докато сте били в Айндховен сте взимали забранени медикаменти.

- Подобно нещо никога не се е случвало. Мнозина говорят, че съм взимал анаболи, за да укрепне физиката ми. Няма такова нещо. И за Лео Меси твърдяха така. Днес във футбола се играе огромен брой мачове. Няма уикенд без някой да се контузи тежко. Някои хора трябва да се замислят за това.

- Какво трябва да направи Милан, за да бъде отново велик?

- Милан е велик. Последните успехи са съвсем отскоро. Тази година имахме лош късмет. Много контузии ни споходиха. Естествено трябват няколко нови футболисти, които да донесат ентусиазъм и нови стимули. Но отбора е страхотен. Всички са приятели. Не само на терена, но и в живота. Това е много важно нещо.

- Къде ще отиде Роналдиньо?

- Вярвам, че ще остане в Барселона. Това е много важно. Да открие отново постоянството. В момента изживява тежък период.

- Пато изглежда като ваше копие от началото на кариерата ви. Ще стане ли като вас?

- Пато е невероятен талант. В сравнение с него, аз бях улеснен, защото отидох в по-слабо първенство като холандското. Но момчето получава много помощ от хората в Милан. Бърз е, стреля добре и с двата крака. Ще израстне още много. Друга разлика с мен, е комуникацията. Аз отидох в страна с много труден език като холандския. Но накрая го научих и понякога си говорим със Зеедорф, когато не искаме другите да ни разберат.

- Кой ще стане шампион - Интер или Рома?

- Рома играе най-хубавият футбол в Италия. Но Интер ще спечели титлата.

- Спомняте ли си онзи сблъсък с Юлиано в наказателното поле и онази дузпа, която не ви дадоха в мача с Ювентус през 1998 г., което лиши Интер от титлата?

- Спомням си само какво имаше зад италианския футбол тогава. Една мафия. Но сега справедливостта възтържествува.

- След няколко дни в Италия има политически избори. Ако на тях кандидатстваха Морати и Берлускони, за кого щяхте да гласувате?

- Не знам. И двамата са невероятни личности. На тях бих доверил всичко - живота, бизнеса ми. И двамата биха направили само добро за Италия. Но на Морати не му е интересна политиката.

- Какво ще правите, когато удоволствието свърши?

- Със сигурност много неща. Ще работя в социалната сфера. Ще увелича участието си като посланник на ООН срещу бедността.

Интервюто продължи много дълго. Роналдо говори и по други теми. Ето някои от тях:

Париж – Много ми харесва всеки път, когато съм тук. Най-вече защото може да живееш нормално. Французите са резервирани хора. Никой не ме приближава когато отивам да вечерям или да пазарувам. Отпускащо е. Проблемът са туристите.

Тичането – Доста се потя на тренировките. Боли ме като трябва да се затичам. Но винаги изпълнявам това, което са ми поставили за задача.

Капело – Пресата и хората си мислят, че двамата се мразим от периода в Реал. Това не е така. Отношенията ни винаги са били спокойни и с уважение. Не сме се нападали. Единственият проблем бе, че той не ме пускаше в игра. А аз се чувствах способен да помогна. Защо стана така? Не знам. Никога не съм го питал.

Купер – Той не беше треньор за Интер. С него губехме време и шансове за победи. Това бе разбрано от останалите в последствие. Но аз не напуснах Интер заради него.

Симони – Той е треньор, който успяваше много добре да управлява човешките отношения. Беше като баща за всички. Анчелоти също успява в този аспект. Според мен типа треньор “генерал” вече не е модерен.

Загало – Треньорът, който най-много ме е удивлявал. На неговата възраст и с неговото минало той живееше за футбола и го обичаше толкова много, че предаваше тези емоции и на отбора.

Кака – Гледах го как израства. И той беше в националния отбор, когато станахме световни шампиони през 2002. Познаваше се, че ще стане голям играч. Милан му помогна много в това отношение. Всяко нещо, което прави на терена винаги е насочено към вратата на противника. Страхотна класа.

Главата – Винаги има какво да се учи. Вземете мен. С главата бях едно бедствие. Не мога да си обясня, защо никога не успях да се науча. Гледах играч като Бирхоф и не можех да разбера как така той винаги бе над съперника и стреляше толкова добре с глава.

Жените – Не са ми отнели нито са ми дали нещо в кариерата на футболист. С тях винаги съм имал нормални отношения. Някои не завършиха добре. Но няма нищо специално.

Косата – Много години всяка седмица си бръснех главата. Сега оставих косата да порасне и се забавлявам. Осем месеца минаха откакто за последно си бръснах главата.

Парите – Инвестирах част от моите пари в недвижими имоти. Останалото е в банката. В Рио открих и един център за възстановяване. Моите афери извън футбола вървят добре.

Бекъм – Той е голям играч. Не споделям мненението, че той е надценяван. Неговият начин да рита топката е изкуство. Избра Америка и аз разбирам неговия избор. И аз нямаше да откажа да опитам живота в Америка. Но предпочетох възможността, която Милан ми даде.

Хобито – Прекарвам доста време с плейстейшъна. Доста съм добър. Сега съм на вълна бойни игри. Обичам много голфа. Вече съм стигнал до хендикап 10. Последният път когато хванах стика бе катастрофа. Не може да играеш само 2 пъти годишно и да искаш да си добър. И в голфа трябва да тренираш.