Четири години по-късно двамата не изглеждат вече както преди. Всъщност отношенията им не са такива, както едно време. Почти 1500 дни Масимо Морати и Роберто Манчини бяха рамо до рамо във възхода на Интер. Днес това разбирателство, което позволи да бъдат преодоляни много горчивини, вече го няма. То бе разбито от една дума с девет букви - УВОЛНЕНИЕ.

Треньорът не очакваше подобно нещо до последния ден. Даже, когато пристигна за срещата с Морати в сряда вечерта, той беше убеден, че ще остане на поста си. Но това не стана. Президентът на Интер го уволни и всичко рухна.

Масимо Морати и Роберто Манчини не са били толкова отдалечени един от друг, както днес. Разбирателството и съдействието от миналото се превърнаха в омраза. Доказателството? Прочетете осемте реда, в които Интер в 19,44 ч. вчера обяви официално края на ерата Манчини. Бяха изтъкнати "изказванията на треньора след мача с Ливърпул и някои други негови думи излязли по медиите".

Тежки думи и тежки обвинения. Особено тези, които се отнасят до разследванията на прокуратурата по адрес на нерадзурите. Думи, които може да доведат до една съдебна битка (Манчини вече се закани, че ще води дело). Думи, които ще лишат Интер от възможността да бъде постигната договорка с бившия вече треньор, неустойката по договора му да е по-малка от полагащите му се 24 млн. евро за 4 години.

Никога досега Масимо Морати не е гонил треньор по този начин. Без дори една благодарност за работата и постигнатите резултати. А те не са малко - цели 7 купи. Една титла спечелена по служебен път, 2 спечелени на терена, 2 Купи на Италия и 2 Суперкупи на Италия.

Мнозина веднага си спомниха за Марчело Липи и неговата фраза "Ако аз бях президент, щях да изпъдя треньора веднага и да наритам здраво по задниците футболистите". Тези думи бяха изречени на 1 октомври 2000 в Реджо ди Калабрия, след загубата в първия кръг от Реджина. Два дни по-късно, след 150 млн. инвестиции на трансферния пазар, Марчело, който след това стана световен шампион, бе уволнен с почести.

"Благодарим му за невероятната професионална работа, която свърши до тук", се казваше тогава в обръщението. А Липи стигна само до класиране на Интер в Шампионската лига и то чак след бараж срещу Парма.

Друг пример? Ектор Купер бе уволнен на 19 октомври 2003 г. с думите "на него и щаба му дължим благодарности за работата". И тук идва въпроса. Какво спечелиха Липи и Купер в Интер? Нищо! А какво донесе Манчини? 6 или 7 трофея (вие сами избирате). Сега е невъзможно да не се появят въпроси като: защо се стигна до това? Къде е грешката? Отговорът е, че няма такава.

Защото както във всяка история за любов и разбирателство и тук се стигна до момент, в който всичко избледнява. Това стана след 4 години емоции и разочарования. Сега, когато се очаква Жозе Моуриньо да бъде представен като треньор на Интер, историята ще продължи по съдилища, с обвинения, удари под кръста. Един грозен и горчив начин за раздяла.

Но съдбата на успешните треньори при Морати явно е такава. Джиджи Симони и Роберто Манчини са единствените, спечелили нещо с Интер при този президент. И двамата имаха горчива раздяла. Първият прости на Морати и сега има добри отношения с него. Какво ли ще се случи с Манчо?

Андреа Рамацоти,
вестник "Кориере дело спорт"