Еуфорията, която се наблюдава преди утрешния сблъсък със световния шампион Италия е нещо съкровено, предвид изключителната й рядкост, особено в последните години и особено по отношение на националния ни отбор.

Досещам се за точно четири мача в последните 10 години, преди които настроението е било подобно. Първо, историческото равенство с Англия на 09.06.1999г. пред погледа на 25 000 души на "Българска Армия". Второ победата с 2:0 над Хърватия при официалното откриване на реновирания "Васил Левски". После равенството 2:2 с Белгия отново от квалификационната кампания за Евро 2004 и последно тежката загуба с 0:3 от Швеция в мач от кампанията за Световното 2006 в Германия.

А ако трябва да сме честни, може би само двубоят срещу Англия надминава по интерес утрешния мач. Тогава евроквалификацията с "Трите лъва" влиза в историята като първия предаван пряко по интернет, след като фирма от Оклахома сити (САЩ) осъществява излъчването.

Двубоят утре пък чупи рекорд по заявки за журналистически акредитации - общо 408 спортни репортери са изявили желание да отразяват на живо световната квалификация. С други думи 1/3 от VIP ложите трябва да бъдат заделени само за журналисти.

Що се отнася до шансовете ни за победа, настроенията сред феновете варират от най-оптимистични, до най-песимистични, като последните са с лек превес. Проучване на Gol.bg сред повече от 2300 запалянковци показва изключителната пъстрота на мненията.

24% са убедени, че ще загубим. 32% смятат, че имаме шанс за равенство и още толкова пък смятат, че можем да постигнем макар и минимална победа. Останалите около 14% са сложили розовите очила и дано в крайна сметка се окажат прави - "ще смачкаме адзурите категорично".

Италия далеч не е в своя пик, макар и да идва като световния номер едно. Ние обаче също не сме в нашия пик, след като едвам взехме точка като гости на Черна гора. В първите си два мача "скуадра" записа две победи, едната от които доста неубедителна (срещу Кипър). Нашият хикс пък дойде в първия официален двубой на малката балканска страна и Вучинич и компания бяха пределно мотивирани да не започват футболната си история със загуба.

Стилиян Петров най-накрая е в превъзходна форма, но не може да се каже същото за Бербатов, който премина през уникална трансферна сага докато подпише с Манчестър Юнайтед. Бербо обаче започва да си връща кондицията и нищо чудно да се разпише утре. Нищо чудно обаче и Джилардино да се разпише - нападателят се прероди във Фиорентина и има 4 гола от последните 6 мача в "Калчото" и 3 гола от 4 мача в Шампионската лига.

На треньорските скамейки един срещу друг ще се надлъгват именитият Марчело Липи и не толкова именитият Пламен Марков. "Скромната" витрина на италианеца съдържа "само" пет шампионски титли, една КЕШ, една Междуконтинентална купа, една Суперкупа на Европа, Шампионска лига, Световната титла (2006 година)... Пламен Марков пък има една Купа и една Суперкупа на България. На него дължим и класирането ни за Евро 2004, което обаче завърши с пълно фиаско в Португалия.

Всичко това си остава просто статистика. Изтъркано, но и безкрайно вярно е, че в съвременния футбол няма невъзможни неща. В крайна сметка на "Васил Левски" 40 000 ще дерат гърла, времето се очаква да е хубаво, нямаме изненадващи контузии - казано другояче, има всички условия чудото да стане. Е, има и всички условия то да не стане.

През 2002 година никой не очакваше да бием Белгия като гости с 2:0 или после Хърватия, но го сторихме. Срещу Швеция пък всички очакваха победа, заканите на Стоичков бяха големи, но паднахме болезнено. Историята често ни подготвя изненади, какво ли ни готви за утре?!

Ако съдим обаче по интереса към двубоя, както вече установихме това е петият такъв мач в последните 10 години или средно аритметично, по един супермач на две години. Определено си струва да победим! А италианците - те ще го преглътнат...

Aлександър Македонски, Gol.bg