Ако до преди час мнозина приятели на тениса се чудеха дали Федерер е човек или прецизно конструирана швейцарска машина във фабриката на “Патек Филип” (например) отговорът дойде от самия швейцарец по време на церемонията по награждаването в Мелбърн.

Свикнали (до преди година-две) с това Федерер последен да се качва на подиума за получаване на трофея, някак неуместно ни се струва “Маестрото” да си взима плакета, да каже по-няколко добри думи за всички и да обещае, че догодина ще се завърне, само че по-силен от всякога.

Уви, днес не се получи точно така. Изправен на прага на безсмъртието Великият Роджър Федерер не успя да се сдържи и показа емоциите си.

Коктейл от разочарование, гняв – предимно на самия себе си може би, съжаление – за пропуснатия шанс и щипка носталгия, че и твърдите кортове вече не са негова “запазена” зона – Роджър Федерер доказа, че е един от нас и заплака.

Момент на смирение и момент на величие, момент в който дори в очите на шампиона и негов най-голям опонент през последните години можеше ясно да се прочете възхищение и уважение.

За съжаление в този толкова красив спорт победителят винаги е само един. Този път това не бе ти, Роджър! Но дерзай, както е казал Ницше: “Това, което не ни убива, ни прави по-силни”. Всички ние ти стискаме палци и ти пожелаваме изпуснатото в Мелбърн, да го постигнеш в Париж! 

Николай Недялков, Gol.bg