Дни след като приключи първия за сезона турнир от Големия шлем все още отеква случилото се на кортовете в “Мелбърн парк” и връща лентата от невероятните спектакли, сътворени от супер атлетите в преследването на ценния трофей.

Въпреки рекордните жеги (често над 46 градуса) “гладиаторите” с тенис ракети демонстрираха невероятна класа и нестихваща воля за победа, доставяйки неописуема наслада на публиката и милионите зрители пред малкия екран.

Е, не липсваха и разочарования, тенисисти, които не издържаха, както на неимоверно тежките атмосферни условия, така и на психологическото натоварване. Несъмнено един от тях е миналогодишният носител на трофея Новак Джокович.

Сърбинът започна отчайващо сезона, губейки още на старта в Брисбейн, а след това не успя да стигне до директния спор за титлата и в Сидни. В Мелбърн Ноле игра почти безгрешно до четвъртфиналите, но там бе спрян от Родик и “адската” горещина на “Род Лейвър Арина”.

От противоположни изходни позиции, но почти със същия резултат приключи участието и на “основния фаворит” за титлата (поне според букмейкърите) и голямата надежда на “цялото кралско войнство” Анди Мъри.

Британецът записа серия от впечатляващи победи от началото на 2009г., включително и над водачите в световната ранглиста, но точка на порива му за нещо голямо и значимо в неговата кариера сложи в четвъртия кръг брилянтният в този турнир Фернандо Вердаско.

Именно бившата половинка на Ана Иванович се превърна в една от най-приятните (е, не за Надал) изненади на надпреварата, достигайки за пръв път до полуфиналите и влизайки в историята като участник в най-продължителния двубой на първенството до сега.

И така постепенно стигаме до “черешката” или по-точно казано до “черешките на тортата”. Последните две стъпки извели световния номер едно Рафаел Надал в ново измерение, непонятно за повечето от нас простосмъртните.

Испанецът, който до преди година бе считан за тесен специалист на червена настилка, в момента се оказа състезателят държащ три от четирите титли от Големия шлем, като и трите са от надпревари на кортове с различно покритие.

Да говорим за феноменалните качества на левичаря от Майорка смятам, че вече е просто излишно. Достатъчно е да отбележим, че само 48 часа след рекордно продължилия 5 часа и 14 минути супер изтощителен полуфинал срещу Вердаско, Рафа “излезе, видя и победи” не кого да е, а устремилия се към безсмъртието Роджър Федерер.

Ето за това тенисът е велика игра. Защото винаги ни предоставя нещо като “Битката на титаните”, “Сблъсъкът на колосите” или “Война на световете”, ако щете. Независимо дали това ще бъде съперничеството между Борг и Макенроу, Едберг и Бекер, Сампрас и Агаси или Федерер и Надал.

Зрителите винаги ще застават с трепет и вълнение преди подобни спектакли, защото колкото и да си мислим, че сме видели всичко от “майсторите на ракетите”, те всеки път ни убеждават, че могат да ни изненадат с нещо ново и нещо невиждано.

Показаха ни го и този път и още повече вдигнаха летвата на нашите очаквания. Като оставим настрана “недостижимите”, и Вердаско, и Родик, и Цонга ни демонстрираха израстване, което ще направи тура още по-интересен и непредвидим.

И накрая, моля дамите да ме извинят, няколко думи за Серена Уилямс. Американката демонстрира качества и самочувствие, които винаги са я поставяли сред основните фаворитки за спечелването на всеки един турнир.

Мнозина се шегуваха преди началото на шампионата, че титлата на по-малката от сестрите Уилямс й е вързана в кърпа, тъй като тя винаги триумфира през година. Така стана и този път. Серена разби “руската тройка” и след 2003г., 2005г., 2007г. тя грабна четвърти трофей от “Мелбърн парк”.

Николай Недялков, Gol.bg